Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 09.09.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 2928 /2019 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. Б. и С. С. Б. срещу определение от 15.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3309 /2019 г. на Софийски градски съд, т.о,. с което е потвърдено определение № 543235 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 53388 /2018 г. на Софийски районен съд, г.о. (оставена е без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу това определение), с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 8982 /2018 г. на Софийски градски съд, г.о.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно и искат допускането му до касационно обжалване и отмяната му.
Насрещната страна „Студентски столове и общежития“ ЕАД в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима. Тя попада в хипотезиса на нормата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, тъй като е срещу определение на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд.
По делото, производството по което е спряно, срещу жалбоподателите са предявени: 1) частични искове с правно основание чл.73,ал.1 ЗС за 24 000 лева (от общо 69 355 лева), представляващи добивите, които ответниците са получили и които са могли да получат, както и обезщетение за лишаване от ползване на реална част от собствения на ищеца „Студентски столове и общежития“ ЕАД недвижим имот- дискотека „Плаза Денс Център“, находяща се в едноетажна сграда в гр. София, за периода от 16.05.2018 г. до 09.08.2018 г., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите; 2) евентуални искове с правно основание чл.403,ал.2 ГПК вр. чл.45,ал.1 ЗЗД за 24 000 лева (от общо 69 355 лева), представляващи пропуснати ползи за същия период, причинени от допуснато обезпечение по гр. д. № 85977 /2017 г. на Софийски районен съд, г.о., и налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 20178440404847 на ЧСИ С. Я., образувано срещу ответника С. С. Б., по което е спрян въводът във владение на процесния имот.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК тази частна жалба подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:
Ищецът е предявил в условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.73,ал.1 ЗС и евентуални – с правно основание чл.403,ал.2 ГПК вр. чл.45,ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е посочил елементите на фактическия състав на иск по чл.73,ал.1 ЗС, първият от които е доказване на правото на собственост от страна на претендиращия обезщетението, с което въззивният съд е обосновал извода, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е релевантно за главния иск (по чл.73,ал.1 ЗС).
Въззивният съд е приел, че видно от представените доказателства, делото, до приключване на което е спряно производството по гр.д. № 53388 /2018 г., има за предмет спор за собственост между същите страни и по отношение на същия имот. Въззивният съд е приел, че са неоснователни възраженията на ответниците, че не е налице идентичност в имотите. Напротив, видно от представените доказателства по делото и описанието на имотите, се установява, че предмет на настоящото дело е недвижим имот, реална част от едноетажна сграда, предмет на искове по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС, предявени с исковата молба, по която, след отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК е образувано производството по гр. д. № 8982 /2018 г. на Софийски градски съд.
Следователно, установяването на правото на собственост върху цялата сграда е от значение за правилното решаване на делото по иска за равностойността на добивите от упражняване от страна на ответниците на фактическа власт върху реална част от същата тази сграда.
Въззивният съд е приел, че не е налице връзка на преюдициалност с предявените евентуални искове, но това е без значение за крайния изход в настоящото производство, предвид условието, при което са предявени същите и извода за наличие на преюдициалност с главните искове.
Частните жалбоподатели извеждат следните правни въпроси:
Налице ли е идентичност между имота по иск, който е преюдициален на иска по чл.73,ал.1 ЗС, и имота, предмет на иска по чл.73,ал.1 ЗС, когато описаните в двете искови молби имоти не съвпадат по площ граници и съседи?
Ако липсва съвпадение по площ, граници и съседи между имота по иск, предмет на преюдициалния спор, и имота, предмет на иска по чл.73,ал.1 ЗС, налице ли е основание за спиранe на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК?
Въпросите не са обуславящи. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е приел за установено обратното на това, на което се основават въпросите – че процесният имот по иска по чл.73,ал.1 ЗС представлява реална част от сградата, предмет на обуславящия иск за собственост, поради което е налице преюдициалността по чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 15.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3309 /2019 г. на Софийски градски съд, т. о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.