О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София 29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3964/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач на страната на ответника З п. к. „Л” АД гр. С., подадена от пълномощника гл. юрисконсулт Г. Ч. , срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 45 от 29.02.2008г. по в.гр.д. № 522/2007г. в частта, с която е оставено в сила решението на Великотърновския окръжен съд, 40 с-в, от 04.06.2007г. по гр.д. № 603/2006г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 45 ЗЗД на С. О. Я., М. О. Я. и С. О. Я. , последните две като малолетни представлявани от баща си О, срещу К. И. С. за сумата по 30 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Б. А. Я. , причинена при ПТП на 06.07.2005г.от ответника К.
Ответниците по жалбата С. О. Я., М. О. Я. и С. О. Я. , последните две като малолетни представлявани от баща си О, в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. Н писмен отговор молят да не се допуска касационно обжалване на решението, а ако се допусне – да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 45 ЗЗД в размер на по 30 000 лв. за всяка от ищците, въззивният съд е приел, че със съдебно споразумение по нохд № 1094/2005г. на Великотърновския окръжен съд ответникът К. И. С. е признат за виновен за настъпилата при ПТП на 06.07.2005г. смърт на Б. А. Я. – майка на ищците. Съгласно чл. 383 НПК съдебно одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 222 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд във връзка с последиците от деянието, относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца. В подкрепа на извода за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са и заключенията на изслушаните от апелативния съд по искане на застрахователя – трето лице помагач, съдебно-техническа и медицинска експертизи. Съдът не е възприел доводите на третото лице помагач за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като липсват доказателства същата да не е била с обезопасителен колан или по друг начин да е спомогнала да се случи ПТП. Наличието на застрахователен договор между ответника и третото лице помагач съдът е приел въз основа на представения по сл. дело оригинал на застрахователната полица като е отчел допусната грешка – в графата собственик на автомобила застрахователният агент вместо името на собственика е вписал своето име. Полицата обаче е подписана за застрахован от ответника К, а за застраховател от П. С. като върху подписа й е поставен фирменият печат на ЗК „Л” АД София, чиито правоприемник е ЗПК „Л” АД София. Посочените в полицата данни за МПС съответстват на тези на лек автомобил „Рено 19” ДК№ Т* собственост на ответника, с което е извършено ПТП, съответства и ЕГН на ответника, вписано в застрахователната полица. От представеното по делото удостоверение на РДВР гр. Т. се установява, че лекият автомобил „Рено 19” ДК№ Т* е бил регистриран на 27.12.1996г. на името на ответника К до 11.07.2006г. не е имало промени в регистрацията му, включително в собствеността. По тези съображения съдът е приел, че застрахователният договор е действителен и поражда правни последици. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди съдът е определил на основание чл. 52 ЗЗД с оглед съдебната практика по сходни казуси като е отчел родствената връзка между ищците и пострадалата. Законната лихва е присъдил от датата на увреждането като не е възприел доводите на третото лице помагач, че същата се дължи от деня на предявяване на иска.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът ЗПК „Л” АД се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за наличието на застрахователен договор и относно началната дата на дължимата лихва за минало време, а по отношение на размера на обезщетенията според него решението е постановено в противоречие със съдебната практика – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилага копия от решения № 785/2004г. по н.д. № 381/2004г. на ВКС, ІІ н.о., 0 92/2004г. по н.д. № 955/2003г. на ВКС, ІІІ н.о., № 332/2004г. по н.д. № 1037/2003г. на ВКС ІІІ н.о., 0 408/2002г. по н.д. № 281/2002г. на ВКС, І н.о. и ППВС № 7/77г.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – постановяване на въззивното решение в частта за размера на обезщетенията за неимуществени вреди в противоречие със съдебна практика. Съдът е определил размерът на обезщетенията като е взел предвид правнорелевантните за конкретния спор обстоятелства, в съответствие със съдебната практика по приложението на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Не е налице сходство между отделните случаи, предмет на приложените решения, поради което не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с изразеното в решение № 785/2004г. становище, въззивният съд е определил обезщетението като е взел предвид преди всичко родствената връзка между починалата и ищците, определяща интензитета на страданията. Останалите решения на състави на ВКС по наказателни дела са неотносими към поставения от касатора въпрос.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за началния момент на лихвата за минало време при непозволено увреждане разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед точното приложение на закона и юриспруденциалното развитие на правото. Предявен е иск от пострадалите срещу прекия причинител на вредата. Непротиворечиво в съответствие с правната норма съдилищата приемат, че лихвата се дължи от деня на увреждането. Правоотношението между застрахования и застрахователя не е предмет на настоящото дело, тъй като не е предявен обратен иск от ответника срещу третото лице помагач. Поради това въпросът за обема на отговорността на третото лице помагач не е предмет на спора. По въпроса за наличието на застрахователен договор, доводите на жалбоподателя са за необоснованост на съдебния акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не се позовава и не се констатира противоречие на въззивното решение с приложеното ППВС № 7/77г.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 45 от 29.02.2008г. по в.гр.д. № 522/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: