О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр.София, 26.11.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№574/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на адв. Д, като процесуален представител на “Д” ООД, гр. К. срещу решение №134 от 26.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 1324/2007г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №36 от 20.06.2007г., по гр.дело №264/2006г. на Районен съд, гр. С., с което е отхвърлен искът на касатора срещу “С” Е. , гр. С. за заплащане на сумата от 1986 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5300 лв., за времето от 1.01.2003г. до 20.12.2005г., поради погасяването й по давност. Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се позовава на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С писменото изложение са представени ксерокопия на цитираните в него съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба “С” Е. не взема отношение по изложените в касационната жалба основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторката се е позовала на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, като поддържа, че то е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решения №2648/1978г. по гр.дело № 1767/1978г. на ВС, решение №188/2004г. по гр.дело № 925/2003г. , решение № 504/2006г. по гр.дело № 3251/2004г., в които се приема, че давностният период следва да се определи за три години преди подаване на исковата молба, като се считат за погасени лихвите, които са дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
Благоевградският окръжен съд се е произнесъл по иск на “Д” ООД, с правно основание чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от ответника “С” Е. , върху главницата от 5300 лв., платена на 20.12.2005г., за времето от 1.01.2003г. до 20.12.2005г. Главницата е събрана по изп. дело № 125/2003г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на 237 ГПК и след успешно проведено производство от ищеца по реда на чл.252 ГПК/отм/. Искът е отхвърлен след прието от съда възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. Изложени са съображения, че вземането е станало изискуемо на 31.12.2002г. и към датата на предявяване на иска 28.04.2006г. тригодишния срок по чл.111, б”б” ЗЗД е изтекъл.
Спорът е за начина на изчисляване на давността за вземане, представляващо обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД. Приетото от въззивния съд изчисляване на срока за изтекла давност, е в противоречие с практиката на ВС и ВКС по приложените решения, поради което и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с установена от ВКС практика за погасяване по давност на вземане по чл.110, б”б” ГПК. Неоснователно е позоваването на решение №7907/8.09.2005г., постановено по адм.дело №8937/2004г. на Іг.о. на ВАС, тъй като чл.208, ал.1, т.1 и т.2 ГПК има предвид само практиката на гражданския съд в Република България.
В т.3 на изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че института на “погасителната давност” е от съществено значение за правото, за гражданския и търговски отношения между субектите и предвид динамичното икономическо и обществено развитие, различните обективни фактори, като инфлацията и др., които водят до закъсняло плащане на задълженията между съконтрахентите, въпросът е от съществено значение за правото и точното прилагане на закона и не следва да се дава възможност на различните участници в търговския оборот произволно тълкуване на института.
При така формулираното основание следва да се приеме, че касаторът не е развил доводи за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е формулиран съществения материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложените съображения са по скоро практически, житейски, но не и правни. Развитие на правото, като основание за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен въпрос е свързан с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед на тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. Касаторът ще следва да внесе ДТ по сметката на ВКС в размер на 39.72 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението от касатора.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134/26.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 1324/2007 г. на Благоевградския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на “Д” ООД, гр. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 39.72 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, след който срок делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: