ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
София, 15.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 720/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Д. – Е. с фирма “Д” – гр. Б. срещу Решение № 101 от 3.VІІ.2008 г. по т.д. № 350/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 22. ХІ.2007 г. по т.д. № 135/ 2006 г. на СГС, с което е отхвърлен искът, предявен като частичен, от Д. Е. Д. – Е. с фирма “Д” – гр. Б. срещу “С” АД – гр. С. за сумата 20 000 лв. по Банкова гаранция рег. № ИД-00-0208/ 20. Х.2000 г., с оплакване за неправилност поради нарушение на закона.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че същественият материалнопра -вен въпрос е: предявяването на частичен иск спира ли и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане, който въпрос е решаван противоречиво както от ВКС, така и от съдилищата, поради което е образувано от ВКС тълкувателно дело № 5/ 2005 г., по което не е взето решение поради непостигане на мнозинство. Жалбоподателят сочи противоречива практика на ВКС по този въпрос: Решение № 375/ 12.ІІІ.1957 г. по гр.д. № 1628/ 1957 г. и Решение № 831/ 28. ХІІ.2006 г. по т.д. № 4547/ 2006 г., както и противоречива практика на въззивни съдилища: Решение № 97/ 10.І.2005 г. по гр.д. № 150/ 2004 г. на БсАС и Решение № 61/ 21.V.2002 г. по гр.д. № 1944/ 2001 г. на САС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата “С” АД (Сибанк) – гр. С. ответник по делото – с писмен Отговор възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, изразява и становище за неоснователност по същество на жалбата, а ответникът по жалбата К. ”Ф” – гр. С. трето лице – помагач на страната на ответника, не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи съществения материалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл: предявеният частичен иск прекъсва и спира ли теченето на погасителната давност и за непредявената част от вземането и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил предявения като частичен иск за сумата 20 000 лв. – задължение по банкова гаранция общо за 110 000 лв., като е посочил, че по заявен по гр.д. № 1218/ 2000 г. на СГС частичен иск за друга част от сумата по банковата гаранция, с влязло в сила решение искът е уважен за 30 000 лв. Съдът е изложил подробни съображения за възникнало за ответника задължение за плащане по издадената банкова гаранция, което е субсидиарно и което възниква от датата, на която е изпаднал в забава длъжникът по договора за продажба и от която ищецът може да поиска изпълнение, съобразил е писмото-искане на ищеца до банката за плащане от 18.ІХ.2000 г. и фактурите, всички издадени до края на 1999 г. По съображения, че вземането за плащане по банковата гаранция се погасява с 5 годишна давност, която е изтекла най-късно на 31. ХІІ.2004 г., съдът е приел, че предявеният на 26.І.2006 г. частичен иск е погасен по давност. Съдът не е уважил довода на ищеца, че теченето на давността е прекъснато с предявяването на частичния иск, предмет на т.д. № 1218/ 2000 г. на СГС, по съображения, че по непредявената част от вземането, с влязлото в сила решение не е формирана сила на пресъдено нещо.
По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК:
Безспорно към датата на подаване на касационната жалба, е налице противоречива съдебна практика по въпроса: предявяването на частичен иск спира ли и прекъсва ли теченето на погасителната давност за непредявената част от вземането, изразена и в посочените от жалбоподателя решения на ВКС, включително в решението по тълкувателно дело № 5/ 2005 г., по което въпросът е отклонен поради непостигане на мнозинство за взимане на решение.
С Решение № 610 от 9. ХІІ.2008 г. по т.д. № 391/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд., което е постановено на основание чл. 293 ГПК, е прието по подробно изложените съображения, че предявен частичен иск нито спира, нито прекъсва теченето на погасителната давност за останалата част от вземането. Това решение на състав на ВКС, постановено по касационна жалба, разгледана по реда за касационното обжалване по ГПК (Д.в. бр.59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), се включва към практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна. Разглеждайки касационна жалба, предмет на посоченото т.д. № 391/ 2008 г., ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения въпрос и е приел, че правилно е разрешен въпросът в решенията, в които е прието, че предявен частичен иск нито спира, нито прекъсва теченето на погасителната давност за останалата част от вземането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд със сега обжалваното решение въпрос в смисъл, че давността е изтекла, тъй като предявеният частичен иск по гр.д. № 1218/ 2000 г. на СГС нито спира, нито прекъсва погасителната давност, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е в съответствие с Решение № 610 от 9. ХІІ.2008 г. по т.д. № 391/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд. С оглед приетото в това решение, съставляващо задължителна практика на ВКС, не следва да се обсъждат представените от жалбоподателя решения, съдържащи различно разрешаване на изложения въпрос. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е неоснователно.
Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на това основание е неоснователно. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 101 от 3.VІІ.2008 г. по т.д. № 350/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: