3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1490
[населено място] 21.12. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №651 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Р. П. от [населено място], срещу решение от 02.03.2012г., постановено по в.гр.д.№2264/2011г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 24.10.2011г. по гр.д.№2289/2011г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от М. Р. П. срещу У. Ю. Вермут иск с правно основание чл.45 ЗЗД за размера над 3000лв. до предявения размер 20000лв.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът У. Ю. Вермут не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от М. Р. П. срещу У. Ю. Вермут иск с правно основание чл.45 ЗЗД за размера над 3000лв. до пълния предявен размер 20000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството и авторитета й чрез изнасяне от ответника на невярно за ищцата обстоятелство в интервю , дадено във вестник „Ш.” – бр.1 от 05-11.01.2011г., което е публикувано в последствие и в интернет.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че приетото от въззивния съд, че конкретни фрази и думи имат вредоносен ефект, е в противоречие с приетото по приложени съдебни решения, сочейки, че с тях е прието съответно, че „общия смисъл на предаването” е имал този негативен ефект; че вредоносният ефект е настъпил от статия с уронващо престижа на пострадалата съдържание, без да се ограничава до конкретни, извадени от контекста думи и изрази. Поставеният въпрос това не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. В. съд е приел за установено, че негативно въздействие върху личността на ищцата има именно посоченото невярно обстоятелство, от изнесената информация за ищцата в интервюто. В производството по допускане на касационно обжалване, касационният съд не може да се произнася дали правните изводи на въззивния съд по предмета на спора са законосъобразни. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва едва след като то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложени съдебни решения, с които е прието, че размер на обезщетението за неимущестени вреди от подобни увреждания като процесното, в размер по-висок от присъдения с обжалваното решение, а именно между 6000лв. и 11000лв., удовлетворява критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице противоречие на въззивното решение и с приложеното от касатора решение №673 от 15.11.2010г. по гр.д.№1916/2009г. на ВКС, ІVг.о. по приложението на чл.52 ЗЗД, постановено по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З..
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.03.2012г., постановено по в.гр.д.№2264/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: