4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1491
София, 30.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4874 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. А. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. Б.-Н., против въззивното решение № 353 от 12 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 307 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2015 г. в частта му, с която е отменено решение № 470 от 30 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 521 по описа на районния съд в гр. Велинград за 2014 г. и вместо него са отхвърлени предявените от В. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение и за заплащане на обезщетение за оставането на В. без работа поради незаконното уволнение за периода 11 април – 11 юни 2014 г. в размер на 828 лева и в частта за присъдените разноски, и в тежест на работодателя са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че не са спазени изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ, както и че нарушението е недоказано. Твърди се, че работодателят е пренебрегнал задължението си да мотивира заповедта за уволнение със задължителните по закон реквизити, което прави невъзможен съдебния контрол при оспорването на уволнението и се затруднява защитата на ищеца. Сочи се, че в оспорената заповед е посочен срок за извършване на нарушение на трудовата дисциплина, за което на касатора не са били искани обяснения от работодателя. Оспорен е изводът на съда, че е доказано извършеното от работника нарушение, тъй като не е ясно кои доказателства са били обсъдени в тази връзка. Установено е било, че касаторът не се е явявал на работа за периода 1-7 април 2014г., но за този период не са му искани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция за основателността на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. Прието е, че заповедта за уволнение е издадена от компетентния орган. Счетено е за спазено и правилото на чл. 193 КТ, като са изискани обяснения на служителя – искани са обяснения за неявяването му на работа от 28 февруари до 31 март 2014 г. и на ищеца е дадена възможност да даде обяснения при посочване на нарушението и кога е извършено. Съдът е намерил заповедта за уволнение мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ – посочено е нарушението, кога и от кого е извършено, какво наказание се налага, посочени са и законовите текстове за квалификация на нарушението и на наказанието. За установено е посочено и извършването на съответното дисциплинарно нарушение, тъй като доказателства за явяването на ищеца на работа за посочените дати не са представени, а депозираните свидетелски показания касаят друго нарушение на трудовата дисциплина. Предвид вида на нарушението наложеното наказание е намерено за съответно на тежестта на нарушението, а и периодът е за повече от два последователни работни дни неявяване на работа.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се въпросът спазена ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на наказаното лице, когато работникът е бил поканен да даде обяснения за нарушения на трудовата дисциплина с писмо, но с посочен период за нарушението – неявяване на работа от 28 февруари до 31 март 2014 г., различен от този, който е посочен в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение – неявяване на работа, считано от 7 март 2014 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Действително от приложените по делото документи е видно, че отправеното до касатора искане за представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, касае неявяването на касатора на работа за периода 28 февруари – 31 март 2014 г., докато в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се сочи, че считано от 7 март 2014 г. до момента на издаване на заповедта – 8 април 2014 г. касаторът не е присъствал на работа. Основанието за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е намерено от работодателя в разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Безспорно разпоредбата на чл. 193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване или без искане на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Ако работодателят не е поискал обяснения, то това е основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. При дисциплинарното нарушение неявяване на работа работодателят има право да прецени към кой момент да поиска обяснения – дали след изтичането на първия работен ден или след два и повече последователни работни дни при продължително отсъствие от работа. Това е така, защото неявяването на работа само един работен ден или дори само едно закъснение за работа също представлява дисциплинарно нарушение и може да обуслови налагане на дисциплинарно наказание при съобразяване критериите по чл.189 КТ. В случаите, когато работникът или служителят продължава да не се явява на работа и след периода, визиран в искането за даване на писмени обяснения, законността на дисциплинарното уволнение следва да се преценява с оглед изпълнение изискванията на чл.193 КТ за дните до момента, в който работодателят е поискал обяснения (в този смисъл е решение № 290 по гр.д. № 1523/2014 г., ІV г.о., ВКС). Тъй като в случая не е спорно, че касаторът не се е явявал на работа в течение на повече от два последователни дни в рамките на съвпадащите дни за периода, за който са поискани писмени обяснения и за периода по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, то даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на цитираната по-горе практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съвсем друг е предметът на даденото от ВКС разрешение в решение № 201 по гр.д. № 38/2009 г., ІV г.о. – въпросът е за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, а останалите цитирани решения на състави на ВКС при действието на отменения ГПК не следва да се преценяват предвид наличието на посочената по-горе практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав възприема и не намира основание да изоставя или изменя при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На второ място се пита спазено ли е законовото изискване на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, ако времето на извършване на нарушението на трудовата дисциплина е различно от времето, за което са изискани обяснения. Според чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. И тук касаторът намира основание за искането си за допускане на касационното обжалване в по-горе цитираното решение на ВКС № 201 по гр.д. № 38/2009 г., ІV г.о., което сочи, че липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда, както и че липсата на необходимите по закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществена, че тя не може да бъде поправена в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. И тези съображения следва да се преценяват в контекста на по-горе изложените обстоятелства – касаторът в рамките на периода, изрично записан в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е осъществил състава на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и то за повече от два последователни работни дни, а и за съвпадащите части на обозначените в заповедта и искането за даване на обяснения периоди, е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Ето защо и вторият поставен от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 353 от 12 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 307 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2015 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: