О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1492
София 25.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 548 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. П. Б. чрез пълномощник адв.Е. В. срещу решение от 7.10.10г., постановено по гр.дело № 3471/09г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 11.02.09г.по гр.дело № 18200/08г.на Софийски районен съд,56 състав в обжалваната част и е постановено друго,с което са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ на същата страна против [фирма]-гр.София.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Прилага съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЛС -101 от 30.05.08г.на изп.директор на [фирма],с която е прекратен трудовия договор с ищцата Ж. П. Б.,на длъжност „експерт стопанска дейност”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,считано от 2.06.2008г.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че независимо от факта на издаване и връчване на уволнителната заповед на служителката на 30.05.08г.,правните й последици,изразяващи се в прекратяване на трудово-правната връзка между страните,са настъпили на 2.06.2008г.,към който момент е извършено реално съкращаване на щата от компетентен орган по законоустановения ред.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.На поставения въпрос относно момента на прекратяване на трудовия договор при неспазен срок на предизвестие,когато в заповедта за уволнение е посочено,че действието й е отложено за по-късна дата, е дадено разрешение в решение № 72 от 5.02.2010г.по гр.дело № 2356/08г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 642 от 21.12.2009г.по гр.дело № 3525/08г.,постановени по реда на чл.290 ГПК по аналогични казуси.В тях е прието,че при посочване в заповедта за уволнение,че трудовото правоотношение се прекратява считано от определена дата,то се прекратява именно от посочената дата,а не от датата на връчването й на работника или служителя,когато връчването предхожда тази дата. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
С оглед на изложеното се налага извод ,че по поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с посочените по – горе решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и не са налице основания на допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 7.10.10г., постановено по гр.дело № 3471/09г.на Софийски градски съд по жалба на Ж. П. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.