ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1493
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1157 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 12.05.2009 г. по гр.д. № 199/2008, с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 29.01.2009 г. по гр.д. № 1403/2008, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката М. С. В. , представлявана от адв. М от КАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на неспазването на процедурата за промяна на изискванията за образование и професионална квалификация и за относимостта на обстоятелството, какви учебни предмети е изучавал работника при промяна на изискванията за образование, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата О. К. не е представил отговор на касационната жалба, който отговаря на изискванията на чл. 278 вр.чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че два от предявените искове са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нова длъжностна характеристика работодателят е въвел изискване към главния специалист в служба “Ж” да притежава висше образование по специалността информатика или компютърни науки и информационни технологии, на което истцата не отговаря, тъй като е завършила Т. университет в София със специалност “радио- и телевизионна техника” и специализация “звукотехника”.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По тези въпроси в изложението към касационната жалба не е посочена задължителна съдебна практика – Постановления на Пленума на Върховния съд, приети при действието на ЗУС и Тълкувателни решения на ОСГК, приети при действието на ЗСВ и такава не съществува. Повдигнатите въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата. Посочите и представени съдебни решения по отделни дела, в т.ч. на Върховния касационен съд разрешават други (макар и сходни) въпроси. Повдигнатите въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че в КТ на е уредена процедура (като динамичен фактическа състав) по реда на която трябва да бъдат променяни изискванията за образование и професионална квалификация. Ако има издадена длъжностна характеристика, промяната на изискванията може да стане с издаването на нова, но ако няма издадена длъжностна характеристика, това може да стане с всякакъв акт на работодателя. Промени в щатното разписание в никакъв случай не са необходими. Въззивният съд е съобразил също, че при наличието на изисквания за образование по определена специалност, е без правно значение, какви учебни предмети е изучавал работникът, ако той има завършено образование по друга специалност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 12.05.2009 г. по гр.д. № 199/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.