О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1494
гр.София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1480/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. у. “С. К. О.” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 2458/ 2011 г. в частта му, в която след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 25300/ 2010 г., по предявените против касатора от Т. Н. А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. А., извършено със заповед № РД 22-868/ 10.05.2010 г. на ректора на Университета, Т. А. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 3 422,82 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС въпросът законно ли е упражнил правото си работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато е променил изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността и завареният служител не отговаря на тях. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му .
Ответната страна Т. Н. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, съдът е приел че работодателят не е доказал да има промяна в изискванията за длъжността, която ищцата е заемала. Счетено е, че тя е уволнена от длъжността „инспектор по учебната част”, а нови изисквания са въведени не за тази длъжност, а за длъжността „главен специалист по дистанционно обучение”. Въззивният съд е приел, че това са длъжностни характеристики за две отделни длъжности, а не стара и нова характеристика за една и съща длъжност. Приел е, че не е изпълнена процедурата по въвеждане на нови изисквания за длъжността – нова длъжностна характеристика и ново щатно разписание.
Фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да бъдат проверявани. ВКС се произнася по направените от съда правни изводи въз основа на установените от него факти и няма право да приема нови фактически положения. А след като съдът е направил констатация, че не са въведени нови изисквания за заемане на длъжността, то поставеният от касатора правен въпрос не обуславя въззивното решение. Този въпрос би бил релевантен в случай, че съдът по същество, след фактически извод за променени образователни и квалификационни изисквания беше държал мотиви, че в този случай работодателят няма право да уволни заварения работник. Доколкото такъв правен извод обжалваното решение не съдържа, поставеният въпрос е без значение за изхода от спора. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 2458/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: