ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1495
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1187 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 18.11.2008 г. по гр.д. № 2096/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката М. Д. Ж., представлявана от адв. М от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест за обстоятелствата, при които е извършен подбора и по материалноправните въпроси за прилагането на обективни ясни и измерими критерии при оценката и правното значение на предходни атестации, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата “А” А. , П. , представляван от юрк. Василева я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не обуславят съдържанието на съдебното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че два от предявените искове са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при действително съкращение на единствената щатна бройка за “икономист по труда” и на една от три щатни бройки за ”изчислител по труда”, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с истцата, която е заемала длъжността “икономист по труда”, тъй като две от трите работнички, заемащи длъжността “изчислител по труда” са получили по-високи оценки при извършения подбор.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос е разрешен по претендирания от касаторката начин – въззивният съд е приел, че в доказателствена тежест на работодателя е да докаже обстоятелствата, при които е извършен подбора; а повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят крайното решение на съда. Съкращава се единствената щатна бройка за “икономист по труда”, която се е заемала от касаторката, поради което работодателят не е бил длъжен и не е извършил подбор за това съкращение. Той е направил подбор при условията на чл. 329, ал. 1 КТ, но за да прецени възможността да запази касаторката, въпреки че нейната длъжност се съкращава, и определи колко и кои от заемащите длъжността “изчислител по труда” да уволни. При извършения подбор обаче две от заемащите длъжността “изчислител по труда” са получили по-висока оценка от касаторката, поради което те са запазени на работа и се е оказало невъзможно запазването и на касаторката.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 18.11.2008 г. по гр.д. № 2096/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.