Определение №1498 от по гр. дело №1106/1106 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 1498
 
                                             гр.София, 09.12.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година в състав:
 
                
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЖИВА ДЕКОВА
                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1106 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. Б. от гр. В., обл. Шумен, срещу решение от 06.04.2009г., постановено по в.гр.д. №124/2009г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 12.12.2008г. по гр.д. №66/2008г. на Районен съд – гр. К., за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете З на майката Н. С. М..
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата Н. С. М. оспорва основателността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете З на майката Н. С. М. на основание чл.71, ал.2 от СК /отм./; определен е режим на режим на лични отношения между детето и бащата С. А. Б. и е осъдил последния да заплаща месечна издръжка на детето Запар в размер на 80лв.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която е по-пригодният да упражнява родителските права родител.
Касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че с въззивното решение спорът за предоставянето на упражняването на родителските права е разрешен в противоречие с т.2 на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на ВС и на т.6, изр.1 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г. на ОСГК – относно изискването за съобразяване на настъпилите в хода на въззивното производство промени в обстоятелствата, които имат правно значение за предоставяне упражняването на родителските права. Такъв въпрос не е решен от въззивния съд и не е бил поставен за решаване от жалбоподателя. Действително в показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели, които свидетлстват, че майката с детето живеят при родителите й, се съдържат данни и за това, че в момента майката с детето живее в дома на брат си, за да го подпомогне с грижи непосредствено след като е пострадал при пътно-транспортно произшествие. Жалбоподателят не е навел доводи пред въззивния съд тези данни да съставляват промяна в обстоятелствата, които са установени в първата инстанция относно жилищно-битовите и социални условия за отглеждане на детето, осигурени от майката в дома на нейните родители в същото село.
За да се обоснове допускането на касационното обжалване е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата. В случая релевираният от касатора правен въпрос не е бил разрешен от въззивния съд, поради което не може да се допусне касационно обжалване. Изложените от касатора доводи относно задължението на въззивния съд да прецени и събраните по делото доказателства във въззивната инстанция, както и да вземе предвид и настъпилите по време на въззивното производство факти, които са от значение за спорното право, са доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на чл.12 от ГПК /чл.188, ал.1 от ГПКотм./ и чл.235, ал.3 от ГПК /чл.188, ал.3 от ГПКотм./. Т.е. доводите не са относими към достъпа до касационно обжалване, а са относими към отменително касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, по което касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.04.2009г., постановено по в.гр.д. №124/2009г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба на С. А. Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top