О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 15
София, 08.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№715/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Т. Т. Т. против определение № V-1869/18.07.2012 год. , постановено по ч. гр.д. № 1317/2012 год. на Бургаския окръжен съд , ГК, 5-ти въззивен състав, с което и потвърдено определение от 26.04.2012 год. по гр.д. № 917/2011 год. на Поморийския районен съд , с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска с пр. осн. чл. 109а ЗС.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответниците по касационната частна жалба – Т. Д. И. от [населено място], чрез адв. Ж. Х. , Ж. С. Я. и В. Д. Магироглу , чрез адв. Ц. В. и Д. П. оспорват допустимостта на касационното обжалване и касационната частна жалба по същество в представени по делото писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението и жалбата да се разгледа по същество, съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК./
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване . Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Този въпрос , следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода от спора.
В случая касаторът е изпълнил формалното изискване да представи изложение на основанията за допустимост касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК и да посочи следните правни въпроси :
„По какъв ред ще се решава въпроса за границите между имотите, след като е безспорно, че регулационен план не може да се приложи съгласно действащия сега ЗУТ;
„Какъв е критерия за определяне на граници между имотите по време на действието на З. и по време на действието на ЗУТ „
За да потвърди прекратителното определение въззивният съд е приел, че доколкото става въпрос за определяне границата между имоти в регулация, искът по чл. 109а ЗС е недопустим, доколкото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането на ПУП и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Прието е , че доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост /както в настоящия случай/ то на разположение на заинтересованите е друг иск – този по чл. 53,ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване правото на собственост , но към минал момент – към момента на влизане в сила на регулационния план”. В тази връзка въззивният съд се е позовал на решение № 328/07.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 28682010 год. , ГК, ІІ г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер.
С оглед на това не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК. Основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е налице доколкото въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС / посоченото решение № 328/07.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 286/2010 год. на ІІ г.о. /. Не са изпълнени и основанията по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК доколкото съдебната практика е уеднаквена по задължителен начин с цитираното решение , както и доколкото има създадена съдебна практика по въпросите, които са обусловили изхода на делото , която е трайна, еднопосочна и няма основание да бъде изменяна или изоставяна.
Доколкото не са изпълнени кумулативните предпоставки, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, същото не следва да се допуска .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № V-1869/18.07.2012 год. , постановено по ч. гр.д. № 1317/2012 год. на Бургаския окръжен съд , ГК, 5-ти въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: