О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
Гр.София, 01.02.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 256 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на М. М. В. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2006 от 02.12.2015 г. по в.гр.д.№ 2643/15 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното Решение № 2831 от 25.06.2015 г. по гр.д.№ 1463/15 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. Д. К. и Н. И. К. против В. Р. В. и М. М. В. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за установяване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението на следния недвижим имот: къща без площ по документ за собственост, находяща се в [населено място], [община], [улица], построена върху държавно дворно място, представляващо УПИ № ХІV-852 в кв.62 с площ от 380 кв.м. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството с Определение № 251 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 1588/16 г. на ІІ г.о. на ВКС, с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на така постановеното въззивно решение, е настъпил нов факт от съществено значение за спора, а именно влизане в сила на друго съдебно решение между същите страни, с което е признато за установено по отношение на Н. Д. К. и Н. И. К., че спорният недвижим имот е собственост на В. Р. В. и М. М. В. на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Н..акт № 133, том ХVІІ, нот.дело № 5678/1989 г. на нотариуса при РС- Варна. Поддържа се, че „новото обстоятелство” е настъпило с влизане в сила на Определение № 559 от 23.05.2017 г. по гр.д.№ 4613/16 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. В. С. срещу Решение № 684 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№ 3429/15 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното Решение № 1557 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 12010/10 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. В. и М. М. В. против Н. Д. К. и Н. И. К. установителен иск за собственост на процесния имот, вместо което е постановено уважаване на исковата претенция по чл.124, ал.1 ГПК. Молителката поддържа, че молбата й е подадена в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е била надлежно уведомена за Определение № 559 от 23.05.2017 г. по гр.д.№ 4613/16 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по молбата- Н. Д. К. и Н. И. К. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК отговор, с който оспорват същата като недопустима, тъй е подадена след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по чл.305, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА.
Независимо от това, че молителката е квалифицирала молбата си като такава по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с твърдението, че влизането в сила на съдебно решение между същите страни, с което спорът за собствеността върху процесния имот е решен по начин, противоположен на този, обективиран във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, представлява „ново обстоятелство от съществено значение за делото”, по същество основанието за отмяна е това по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, тъй като в молбата се твърди да е налице пълен субективен и обективен идентитет по отношение на предмета и страните по гр.д.№ 1463/15 г. на Варненския районен съд и гр.д.№ 12010/10 г. на Варненския районен съд. Според задължителните указания, обективирани в т.5 от № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/ 2014 г. на ОСГТК, противоречие между две съдебни решения като основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право, в конкретния случай- правото на собственост върху жилищния имот в [населено място].
Според чл.305, ал.1, т.4 ГПК, молбата за отмяна на това основание следва да бъде подадена в 3-месечен срок, считано от влизане в сила на последното решение. Данните по делото обуславят извода, че в конкретния случай този срок е пропуснат. В настоящата хипотеза производството по гр.д.№ 12010/10 г. на Варненския районен съд, по което е установено правото на собственост на В. Р. В. и М. М. В. по отношение на Н. Д. К. и Н. И. К., е приключило с изтичане на срока за подаване на касационна жалба от ответниците срещу въззивното Решение № 684 от 20.05.2016 г. по в.гр.д.№ 3429/15 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен установителния иск за собственост на В. и М. В. против Н. и Н. К., т.е. със сигурност преди 23.05.2017 г., когато е постановено определението на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 4613/16 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. В. С. срещу въззивното решение в тази му част като подадена от лице, което не е страна по този спор. Дори и условно обаче да се приеме, че 3-месечният срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК тече от влизане в сила на това определение, срокът следва да е изтекъл на 08.09.2017 г., доколкото от извършената служебна справка се установява, че последните по време връчени съобщения за определението /тези до ответниците Н. и Н. К./ са от 01.06.2017 г. и следователно по отношение на тях 1-седмичният срок за подаване на частна жалба срещу определението е изтекъл на 08.06.2017 г.
С оглед изложеното, молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, като подадена на 05.10.2017 г., т.е. след изтичане на предвидения в процесуалния закон преклузивен срок, се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. М. В. за отмяна на влязлото в сила Решение № 2006 от 02.12.2015 г. по в.гр.д.№ 2643/15 г. на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: