6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 10.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 480 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „А.” АД, гр. София, приподписана от процесуалня му представител адв. Н. Г. срещу решение № 1572/14.12.2009г. по гр. дело № 2018/2009г. на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 6 състав, с което след отмяна на решението от 09.07.2009г. по ф. дело № 245/2008г. на Софийски градски съд, Ф. отделение, 7 състав са отменени решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите в „А.” АД, гр. София, проведено на 03.09.2008г. в гр. София и „А.” АД, гр. София е осъдено да заплати на „Агенция за инвестиции и консултации” АД, гр. София сумата 545 лв. – разноски в двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ решението е недопустимо, тъй като липсва правен интерес от предявения иск поради обстоятелството, че решенията на Общото събрание на акционерите на „А.” АД на 03.09.2008г. не накърняват правната сфера на ищеца; 2/ правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 16/17.02.2004г. по гр. дело № 314/2003г., ВКС, ТК и решение № 115/22.03.2000г. по гр. дело № 748/1999г., ВКС/, съгласно която липсва изискване за вписване в поканата на способа, по който ще се обсъжда въпросът с увеличението на капитала, информация за който акционерите могат да почерпят от предоставените им писмени материали, от доклада и обосновката на емисионната стойност на новите акции; достатъчно е да е спазено изискването за обявяване на дневния ред на събранието, да са налице проекторешения от страна на Съвета на директорите и да са подготвени и получени писмени материали в законовия срок, в които изчерпателно е посочен редът, необходимостта и величините на увеличението; 3/ въпросът „задължителен реквизит ли е, освен посочването в проекторешението на реда и начина на увеличението на капитала на Т. дружество, и посочването на величината на увеличението на капитала”, т. е. въпросът за приложение на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ във връзка с глава XIV, раздел V е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Агенция за инвестиции и консултации” АД, гр. София – ищец в първоинстанционното производство не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен, въззивният съд е приел, че решенията на Общото събрание на акционерите на „А.” АД, гр. София, приети на 03.09.2008г., са незаконосъобразни, тъй като при свикване на общото събрание е нарушена разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Изложил е съображения, че посочената разпоредба не указва степента на конкретност на предложенията за решения, поради което същата следва да се преценява с оглед всеки отделен случай, като най-общото изискване за конкретност би могло да се сведе до това предложеният като проекторешение текст да съдържа такъв обем информация, който достатъчно подробно и ясно да формулира съдържанието и всички най-съществени параметри на бъдещото решение.
Решаващият съдебен състав е направил извод, че изискването на закона не е изпълнено, тъй като предложеният в поканата текст „Общото събрание на акционерите приема предложението на Съвета на директорите за увеличаване на капитала на дружеството по реда на чл. 194 ТЗ и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Устава на „А.” АД” не съдържа каквато и да било информация относно най-съществените характеристики на предложената промяна – посочването на размера на на предвиденото увеличение на капитала и начина, по който то ще се извърши. Изложил е съображения, че само цитирането на разпоредбите на закона и устава не е достатъчно, за да се приеме, че адресатът на поканата е бил уведомен за същността и параметрите на предвидената промяна. Според въззивния съд, за да бъде спазено изискването на закона е било достатъчно към обявения текст на предложение за решение по т. 1 от предложения дневен ред да се добави, че уставният капитал се увеличава от 465 550 лв. на 485 550 лв. посредством издаване на 20 000 броя поименни безналични акции с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка, като в този случай и предложението за решение по т. 2 от дневния ред, както е формулирано в поканата, би придобило точен и ясен смисъл.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът за допустимостта на решението и предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ не са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която решението е допустимо, когато е разгледан предявеният допустим иск, и искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на едно акционерно дружество е допустим, когато е подаден от активно процесуалноправно легитимирано лице. Съгласно т. 4 и 5 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002г., ОСГК активно легитимиран по иска с правно основание чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника /акционера/ потестативно право да иска отмяна на решението на Общото събрание на Т.то дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. Решаващият съдебен състав въз основа на депозитарна разписка № 181735530/23.11.2005г., издадена от „Ц. депозитар” АД, гр. София, е констатирал, че ищецът „Агенция за инвестиции и консултации” АД, гр. София притежава 12 057 броя поименни безналични акции с право на глас в ответното дружество „А.” АД, гр. София. Предвид факта, че ищецът е акционер в ответното дружество и с оглед обстоятелството, че с предявеният иск се цели осъществяване на контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, като е разгледал иска по чл. 74 ТЗ въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По разрешените от въззивния съд релевантни материалноправни въпроси съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че ако не са спазени императивни разпоредби на закона или на устава на дружеството при свикване и провеждане на Общото събрание на акционерите, взетите решения са незаконосъобразни. Разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ относно необходимото задължително съдържание на поканата е императивна правна норма и неспазването й опорочава редовността на свиканото общо събрание, респективно влияе върху законосъобразността на взетите от него решения. При съобразяване с тази практика въззивният съд се е произнесъл, че Общото събрание на акционерите, проведено на 03.09.2008г. е взело решения за увеличение на капитала и изменение на устава съгласно увеличението на капитала в нарушение на императивната норма на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Ако тези изводи с оглед данните по делото, са неправилни или необосновани, това са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпрО. „следва ли в поканата за свикване на общото събрание на акционерите да бъде вписан способа, начина на увеличението на капитала и величината на увеличение на капитала” позоваването на противоречие с решение № 16/17.02.2004г. по гр. дело № 314/2003г., ВКС, ТК и решение № 115/22.03.2000г. по гр. дело № 748/1999г., ВКС е неоснователно. От една страна, посочените съдебни актове нямат характер на постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От друга страна, решение № 16/17.02.2004г. по гр. дело № 314/2003г., ВКС, ТК е постановено по повод на иск за отмяна на решения на О., приети на 26.09.2001г., т. е. при действие на разпоредбата на чл. 223, ал. 4 ТЗ /редакция преди изменението със ЗИД – ЗППЦКн, ДВ, бр. 61/2002г./, а решение № 115/22.03.2000г. по гр. дело № 748/1999г., ВКС е неотносимо към спора поради това, че е постановено по повод подаден иск за отмяна на решение на О. за промени в Съвета на директорите и определяне на възнаграждения на членовете му, а не за промяна на капитала. След изменението на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, в действащата към 03.09.2009г. редакция съществува изискване в поканата освен дневния ред на въпросите, предложени за обсъждане, да бъдат посочени и конкретни предложения за решение. Поради това преценката за степента на конкретизация на предложенията за решение следва да се прави във всеки отделен случай. Когато в поканата се съдържа само дневният ред на събранието, без да са посочени конкретни предложения за решение, това не е достатъчно, за да се приеме, че е спазено изискването на закона. В този смисъл е формираната трайноустановена практика на ВКС след изменението на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ /ДВ, бр. 61/2002г./, обективирана в решение № 1035/13.12.2007г. на ВКС по т. д. № 667/2007г., ТК, II о., решение № 14/20.03.2008г. на ВКС по т. д. № 671/2007г., ТК, II о., решение № 132/26.02.2008г. на ВКС по т. д. № 786/2007г., II о., ТК, определение № 253/01.04.2010г. на ВКС по т. д. № 790/2009г., I т. о., ТК и други.
Поради обстоятелството, че касаторът не е доказал наличие на противоречива съдебна практика по релевантния за спора материалноправен въпрос, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се прсъждат, тъй като такива не са поскани и не са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1572/14.12.2009г. по гр. дело № 2018/2009г. на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.