О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
[населено място], 12.01. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №652/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – съдебен адрес В., чрез адв. И. П. срещу решение №54 от 5.05.2010г. по в.т.д. № 105/2010г. на Варненския апелативен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – София сумата от 43 413.28 лв., представляваща щети от неизпълнение на договор №242А/1.12.2004г., за сумата от 41 590 лв. неустойка за забава за времето от 27.12.2004г. до 19.04.2006г. по чл.31 от договора и за присъдените разноски 2100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради това, че искът за вреди е уважен без фактическо и правно основание. Не се дължи и неустойката от 0.2% на ден, поради това, че като не е ограничена със срок или общ размер, клаузата за неустойка противоречи на морала и добрите нрави. В Изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като правен въпрос е поставен: “осъждането на моя доверител въз основа на обстоятелства, които не са посочени в исковата молба или не са поискани или допуснати чрез изменение на иска”, решен в противоречие с практиката на ВКС. С Изложението е приложено решение № 682 от 30.09.1986г. на ВКС І г.о.
Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройство – София не взема становище.
Третите лица помагачи [фирма] – Д. на страната на ищеца и [фирма] – Шумен не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да уважи частично исковете, след отмяна на първоинстанционното решение, приема, че ищецът МРРБ е предявил при условията на обективно съединяване два иска – по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД – претенция за обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение и по чл.92 ЗЗД – неустойка за забава по чл.31 от договора. След обсъждане на доказателствата по делото, е направил извод, че в резултат на използването на напълно негодни тръби от изпълнителя – касатор, доставени му от третото лице [фирма], произведени от [фирма], новоизградения водопровод се е оказал с недостатъци, поради което възложителят разполага с три възможности по чл.265, ал.1 ЗЗД, като в конкретният случай ищецът се е възползвал от възможността да претендира като претърпени вреди заплащане на разходите, необходими за поправката, като твърди, че тези вреди са в размер на платеното от него по договора след приспадане на гаранцията от изпълнителя по чл.25 от договора за СМР. Счел е, че ако поръчващият считаше отклонението от поръчката или недостатъците толкова съществени, че да правят работата негодна за обичайното й предназначение, той би направил волеизявление за разваляне на договора, обратно провел е срещи и е настоявал дружеството – изпълнител да отстрани недостатъците в изпълнението. Съдът приема, че ищецът има право на действително претърпените вреди в размер на 43 413.28 лв., следствие на лошокачественото изпълнение на работата от ответника, изразяваща се в направените от третото лице в процеса – [фирма] – Д. разходи по подмяната на тръбите на водопровода, финансирана от МРРБ, а не обезщетение за пълно неизпълнение на договора. ВАС е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК отм. и настъпилите след предявяване на иска и в хода на процеса факти от значение за спорното право, а именно отстраняване на недостатъците при изпълнението на водопровода от касатора от трето на процеса лице, разходите по което е уважение от въззивният съд размер. След като е определено като неоснователно възражението на ответника за недействителност на уговорената в чл.31 от договора неустойка, поради липсата на краен срок до който да се начислява, въззивният съд е приел, че тя е уговорена за забавено изпълнение. Паради естеството на предмета на договора – изграждането на водопровод – срочното изпълнение на договора инкорпорира изпълнение, което осигурява реалното ползване на водопровода. ВАС е приел, че водопродводът следва да се счита за завършен след подмяната на тръбите през м.11.2007г., поради което присъжда неустойката от 27.12.2004г. / срока по чл.4 на договора/ до датата на исковата молба 19.04.2006г. в размер на 41 590 лв. За разликата до предявените искове първоинстанционното решение е оставено в сила и не обжалвано от страните.
Безспорно въпросът за това, дали решаващият съд е разгледал и се произнесъл по въведените от страните в процеса факти, в рамките на поисканата защита, се явява релевантен за спора процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с позоваване на един от основните принципи на гражданския процес – този за диспозитивното начало. Не е налице обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – решението да противоречи на съдебната практика. В представеното от касатора съдебно решение №682 от 30.09.1986г. на І г.о. е прието, че не правната квалификация, посочена от ищеца, а изложените в исковата молба обстоятелства представляват основанието на иска. В случая съставът на Варненският апелативен съд не се е отклонил от съдебната практика, залегнала в цитираното съдебно решение, че изложените от ищеца факти и обстоятелства определят предмета на спора, а не посочената от ищеца правна норма. След като не е налице допълнителния критерии за противоречиво разрешаван от съдилищата процесуален въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въззивното решение на Варненския апелативен съд в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на критерий за селекция по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 5.05.2010г. постановено по в.т. дело №105/2010г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение в обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: