– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. София 13.01.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.11.2019 (тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4143 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8167/22.04.2019 година, подадена от А. Л. М., против определение № 1202/08.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, петнадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 1179/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е отменил определение № 29 625/18.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І г. о., 5-ти състав, постановено по гр. д. № 13 312/2017 година, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната подадената от А. Л. М. искова молба с вх. № 137 731/17.10.2017 година и производството по делото е прекратено, като делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на това подадената от А. Л. М. частна жалба против въззивното определение е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд има характера на въззивно такова, тъй като с него е осъществен инстанционен контрол на определението на Софийски градски съд, с което този съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на производството по предявения пред него иск. По начало въззивните определения, с които въззивният съд извършва контрол на инстанционен контрол на определенията на първата инстанция подлежат на касационен контрол в установените в закона случаи. Подлежащите на касационно обжалване въззивни определения са посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда или се прегражда тяхното развитие. Съгласно т. 1 от ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС това са тези въззивни определения, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. В случая обжалваното въззивно определение няма такъв обособен предмет, тъй като се отнася до допустимостта и надлежното предявяване на иска, който е предмет на основното исково производство. Поради това възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от А. Л. М. против него частна жалба с вх. № 8167/22.04.2019 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Още повече, че определението, с което въззивният съд се произнася по този въпрос не попада след изброените в цитираното ТР, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Възможността за обжалване на определението не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Това произтича от обстоятелството, че тези определения също както и потвърдените с тях преграждат по-нататъшното развитие на делото и доколкото първоинстанционните такива подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК то не съществува основание въззивните определения да бъдат изключени от последващ инстанционен контрол. Възможността за такъв контрол произтича от преграждащия характер на въззивното определение. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, което следа и по аргумент на противното от цитираната разпоредба. С него преграждащото определение на първата инстанция не се потвърждава, а се отменя. Що се отнася изложените в подадената против него частна жалба твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения и дадени неправилни указания, в случай че действително са допуснати или дадени, ще се отразят върху правилността на постановеното по делото решение, поради което ще подлежат на проверка в образуваното по подадена срещу него жалба въззивно производство, а не в настоящето такова..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 8167/22.04.2019 година, подадена от А. Л. М. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], против определение № 1202/08.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, петнадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 1179/2019 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4143/2019 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните..
Председател:
Членове: 1.
2.