О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3262 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 106 от 29.04.2013 год., по в.т.д.№ 72/2013 год., с което е потвърдено решение № 46 от 07.12.2012 год., по т.д.№ 2/2012 год. на Ловешкия окръжен съд за обявяване на касатора в несъстоятелност на осн. чл.710 ТЗ, във вр. с чл.711 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основният довод на касатора е, че към датата на постановяване на въззивния съдебен акт решението по чл.630, ал.1 ТЗ не е влязло в сила, поради което нормата на чл.710 ТЗ е неприложима.Според касатора същата трябва да се тълкува разширително и в см., че при неприключило производството за обявяване на длъжника в неплатежоспособност с окончателен съдебен акт елементите от фактическия състав на чл.710 ТЗ не са осъществени.
Допълнително в тази вр. са изложени и съображения за злоупотреба с право от страна на синдика, подал молбата за обявяване на ТД [фирма], [населено място] в несъстоятелност, аргументирани с неупражнено преди това от същия право да предложи план за оздравяване на длъжника по см. на чл.697, ал.1, т.2 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право : 1. „ Следва ли дружеството, обявено в неплатежоспособност по реда на чл.630, ал.1 ТЗ да бъде обявено в несъстоятелност, тъй като не е предложен план за оздравяване на предприятието, преди да е влязло в сила решението по чл.630, ал.1 ТЗ?” и 2.”Заобикаляне на закона, или злоупотреба с право е обявяването на дружеството в несъстоятелност на осн. чл.710 ТЗ, по искане на синдика, когато не са били налице предпоставките за обявяване на същото в несъстоятелност по реда на чл. 632, ал.2 ТЗ?”.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.713, ал.1 ТЗ от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Л., въззивният съд е приел за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първостепенния съд, че случая са налице предпоставките на чл.710 ТЗ за обявяване на ТД [фирма], [населено място] в несъстоятелност, с произтичащите от чл.711 ТЗ правни последици за последния. Изложени са съображения, че при безспорното отсъствие на предложен оздравителен план в срока по чл.698 ТЗ, чието начало е моментът на обявяване в търговския регистър определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания на кредиторите на длъжника, то елементите от фактическия състав на чл.710 ТЗ са доказани и заявеното в тази насока искане на синдика следва да бъде уважено.
Като неоснователни, поради неотносимостта им към изложените факти обуславящи приложението на чл.710 ТЗ, въззивният съд е преценил въведеното от настоящия касатор защитно възражение, свързано с липсата на влязъл в сила съдебен акт за обявяване в неплатежоспособност дружеството – настоящ касатор, предвид предприетото пред касационната инстанция обжалване на решението по чл. 630, ал.1 ТЗ .
Аргументите на решаващия съдебен състав на Великотърновския апелативен съд са основани както на липсата на изрично предвидена от законодателя правна възможност при висящност на съдебното решение, по чл.630, ал.1 ТЗ, следващите етапи от производството по несъстоятелност да не се развиват, така и на разпореденото от чл.634 ТЗ незабавно негово изпълнение. Като допълнителен мотив е посочен и специалния характер на производството по несъстоятелност, изключващ приложимостта на общите основания за спиране по ГПК .
За лишени от основание в закона и доказателствата по делото са приети и доводите на въззивника, че в същността си заявеното от синдика искане, основано на чл.710 ТЗ, във вр. с чл.711 ТЗ е злоупотреба с право. Изложени са съображения, че по силата на чл.697, ал.1, т.2 ТЗ активно легитимирани да предложат план за оздравяване на предприятието на длъжника са широк кръг лица, между които и последният, поради което неупражняването на това правомощие от страна на синдика – един от оправомощените ех lege, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове правен извод, че искането за обявяване несъстоятелността на длъжника е юридическо действие, осъществяващо фактическия състав на злоупотреба с право по см. на чл.3 ГПК, особено предвид установеното в хода на процеса тежко финансово състояние на длъжника.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания въззивен съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените касатора правни въпроси има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Недоказан по отношение на същия е поддържания селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание, за да не бъде допуснато исканото касационно обжалване.
Според задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на приложимата правна норма неправилна съдебна практика или когато поради настъпила промяна в обществените условия и правна мисъл, създадената макар и правилна практика на съдилищата по приложението на конкретната правна норма, се нуждае от осъвременяване, а за развитие на правото – когато тази норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и чрез корективното и тълкуване за изясняване на съдържанието и ще бъде създадена съдебна практика по нейното прилагане. В изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не само не се съдържат подобни твърдения, но визираното селективно основание е аргументирано единствено чрез възпроизвеждане на законовия му текст, което само по себе си е достатъчно, за да не бъде обсъждано от касационната инстанция. Отделен остава въпросът, че нормата на чл.710 ТЗ е ясна и непротиворечива, а по приложението и съществува трайно установена практика на касационната инстанция, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Единствено за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че от извършената служебна справка с определение № 741/04.10.2013 год., по т.д.№ 2364/2013 год. на І т.о. на ВКС се установява, че решение № 271 от 30.10.2012 год., по в.т.д.№ 241/2012 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Л. по чл.630, ал.1 ТЗ, постановено по т.д.№ 2/2012 год. е влязло в сила.
Що се касае до следващия формулиран в изложението на основанията за достъп до касационен контрол правен въпрос, то същият така както е поставен, не е бил въобще предмет на обсъждане от въззивния съд, а и няма обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не може да обоснове общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновският апелативен съд № 106 от 29. 04. 2013 год., по в. т. д. № 72/2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: