О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 14.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5794 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.02.2015 год. по гр. д. № 18029/2014 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 2.06.2014 год. по гр. д. № 13225/2013 год. на Софийския районен съд в частта му, в която К. Н. Ч. от [населено място] е осъдена да заплати на основание чл. 31, ал. 2 ЗС на С. Н. М. от [населено място] сумата над 2 915.94 лв. до 5 409 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот – едноетажна къща в поземлен имот с идентификатор № 49206.2633.109, находящ се в [населено място], [улица], с площ на имота 1409 кв. м. /стар пл. № 109 в кв. 30, парцел ІІІ, ІV/ за периода от 26.03.2008 год. до 26.03.2013 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както в частта за разноските и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от С. М. иск за сумата 2 493.06 лв., представляваща разликата над сумата 2 915.94 лв. до присъдената от първоинстанционния съд сума от 5 409 лв. В останалата част, с която исковете са уважени частично по отношение К. Ч., и в частта, с която същите са отхвърлени по отношение на К. З. Ч., първоинстанционното решение е потвърдено и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от С. Н. М., чрез пълномощника му адвокат С. М., в частта му, с която е отменено частично първоинстанционното решение и искът на касатора над сумата 2 915.94 лв. до 5 409 лв. е отхвърлен срещу К. Ч. /за разликата над 5 409 лв. до пълния предявен размер първоинстанционното отхвърлително решение е влязло в сила поради необжалването му от касатора в тази част/, в частта на присъдените й разноски, както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение срещу ответника К. Ч.. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в тези му части поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му в обжалваните части и вместо това исковете бъдат уважени изцяло и му се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.
В приложеното към касационната жалба на С. М. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да даде указания на страните относно възможността за предприемане на процесуални действия за посочване на относими доказателства, пропуснати в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност в доклада и дадените указания. Касаторът поддържа противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по този въпрос, поради което счита, че същият е обусловил извода на въззивния съд за неоснователност на исковете срещу втория ответник поради липсата на доказателства да е съпруг на първата ответница, вместо да му даде указание да представи такива при липсата на указания в този смисъл в доклада на първоинстанционния съд.
Ответниците К. З. Ч. и К. Н. Ч., чрез пълномощника им адвокат Т. Л., поддържат в представените писмени отговори становище за неоснователност на жалбата и искане за присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по отношение исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС на касатора срещу ответницата К. Ч., въззивният съд приел, че са налице предпоставките на закона за уважаването им – страните са съсобственици на недвижимия имот, в исковия период същият е ползван само от ответницата, която е била поканена от ищеца да му заплаща обезщетение за лишаването му от ползване. Въз основа на приетото заключение на експертизата за размера на пазарния наем на имота и с оглед правото на ищеца – 1/3 ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 49206.2633.109 съдът присъдил обезщетение в размер на сумата 2 462.33 лв., а по отношение иска за обезщетение за ползването на къщата, съдът съобразил влязлото в сила решение по гр. д. № 10679/2009 год. на СРС, с което е решен въпроса за притежаваната от касатора идеална част в съсобствеността на сградата в размер на 1/5 ид., а след смъртта на майката В. М. /5.05.2012 год./ частта му се равнява на 1/2 ид. ч. Горното се отразява на претендираното за периода от 26.03.2008 год. до 26.03.2013 год. обезщетение, като въззивният съд, въз основа на данните на експертизата за размера на обезщетението е изчислил двете различни стойности съобразно горните квоти и с оглед на получената стойност за периода от 2 915.94 лв. отменил частично първоинстанционното решение за разликата до уважения размер и вместо това отхвърлил иска за тази разлика /равняваща се на сумата 2 493.06 лв./.
По отношение на въззивното решение в тази му част касаторът не сочи основания за допускане на касационно обжалбване.
Поставеният в изложението като правен въпрос касае въззивното решение в потвърдителната му част относно отхвърления срещу втория ответник иск. Този въпрос обаче не е обуславящ изхода на спора за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсобствения имот, тъй като, за да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете срещу К. Ч. въззивният съд приел, че не е доказано от ищеца твърдението му, че ответниците са в брак. Исковете срещу втория ответник са предявени в качеството му на съпруг на първата ответница, поради което и доказателствената тежест за този факт, обуславящ пасивната материалноправна легитимация в процеса, е на страната на ищеца, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл са и указанията в доклада на първоинстанционния съд, като доводите във въззивната жалба на ищеца за допуснати в тази връзка процесуални нарушения са формални – същият не е правил доказателствени искания във въззивното производство, а се е позовал на необоснованост и неправилност на изводите с оглед необсъждане на събраните доказателства. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Поради това и въззивният съд не е имал задължението да дава указания на страната относно предприемане на процесуални действия по посочване на относимо към факта на съществуващ брак между ответниците доказателство, каквато би била хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Затова и поставеният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос не е относим към изхода на спора по предявените искове срещу втория ответник и не може да обоснове наличие на общото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Извън горното съображение следва да се посочи, че предявяването на исковете срещу К. Ч. се основава на твърдението за наличие на съпружеска имуществена общност с първата ответница за придобития дял от наследствения имот, което при установяване на факта на брак между тях би довел до солидарната им отговорност за заплащане на определеното обезщетение за ползването на имота над тази част, но не и до отделна отговорност за обезщетяване, така както са предявени претенциите на ищеца.
Твърдяната в изложението на касатора необоснованост на решението не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
Поради тези съображения не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните му части не следва да се допуска. С оглед този изход в настоящето производство касаторът следва да понесе направените от ответниците разноски в размер на по 530 лв. за всеки, с оглед представените пълномощни за платено адвокатско възнаграждение от всеки от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.02.2015 год. по гр. д. № 18029/2014 год. по описа на Софийски градски съд в обжалваните от С. Н. М., чрез адв. С. М., части.
Осъжда С. Н. М. от [населено място]-С., [улица] да заплати на К. Н. Ч. и на К. З. Ч., двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 3, ап. 96 по 530 лв. /петстотин и тридесет лева/ на всеки един от тях, представляващи направени в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: