О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 15.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1668 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 315 от 22.03.2017 год. по гр.д.№ 2467/2016 год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по реда на чл.294 ал.1 ГПК.
Съставът на ПдОС се е произнесъл по въззивната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 557 от 07.02.2014 год. по гр.д. № 4538/2013 год. на РС-Пловдив с която предявеният от К. И. Г. срещу акционерното дружество иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 20000 лв. е бил уважен. Съставът се е произнесъл и по направеното от [фирма] с отговора на исковата молба възражение за прихващане с насрещни вземания, произтичащи от договор за продажба на живи свине. Заявеното за прихващане вземане е в общ размер от 25483.10 лв.
Като е счел първоинстанционното решение за обосновано и законосъобразно в обжалваната част, а възражението за прихващане – неоснователно, съставът на ПдОС е потвърдил първоинстанционния акт и е присъдил разноски.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация К. Г., чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор, чрез който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол. Направил е искане за присъждане на разноски. Представил е доказателства за платено адв.възнаграждение в размер на 1000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросите, съдържащи се в изложението са следните: „1./ Кои елементи от заемното отношение е достатъчно да бъдат установени, за да се приеме, че между страните е учредено такова?; 2./ Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по допускане на недопуснати в първата инстанция доказателства, за което има оплакване във въззивната жалба след връщане на делото от ВКС с конкретни указания или само по доказателствата по повод тези указания?; 3./ Налице ли е ограничение по смисъла на чл.164 ГПК за допускане на гласни доказателства, когато същите са за изясняване на обстоятелствата около получаване на суми над 5000 лв., за които между страните има съставени счетоводни документи?; 4./ Кои конкретни общовалидни обстоятелства могат да служат като критерий при преценка дали едно счетоводство е водено редовно с оглед разпоредбата на чл.55 ал.1 ТЗ вр.чл.183 ГПК?”.
По отношение на никой от въпросите не е посочено конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК. Такова може да се изведе от съдържанието на изложението само по отношение на втория и четвъртия въпроси. Сочи се противоречие с т.2 на ТР № 1/20113 год. на ОСГТК на ВКС за въпроса по п.2 и противоречие с произнасянето на ВКС с Решение № 169 от 31.01.2013 год. по т.д.№ 664/2011 год., което обективира основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. При липса на посочено основание за допускане на касационния контрол, когато такова не може да се изведе и от съдържанието на изложението, то не може да бъде определено служебно.
За да прецени предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочените два въпроса, съдебният състав взе предвид следното:
Пловдивският районен съд е бил сезиран от К. Г. с предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата 24999 лв., предявена при условията на частичност от глобалната сума 25000 лв., произтичаща от сключен на 16.04.2010 год. между него и [фирма] договор за заем. Изричен самостоятелен договор не е сключен. Заемното правоотношение е обективирано в 2 бр. квитанции към приходни касови ордери – ПКО от 16.04.2010 год. за сумата 5000 лв. и ПКО от 04.05.2010 год. за сумата от 20000 лв. За вземането си, Г. се е снабдил по реда на чл.410 ГПК със заповед за изпълнение за посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 22.01.2013 год.
Последователно подържаната теца на [фирма] е, че между страните не е възникнало заемно правоотношение, а се касае за авансово плащане по договор за продажба на живи животни. С отговора на исковата молба е заявено и възражение за прихващане за сумата 25483.10 лв., също произтичаща от продажба на животни.
Първоинстанционният съд е уважил иска изцяло.
С Решение № 1789/24.10.2014 год. по гр.д.№ 1672/2014 год. състав на ПдОС е счел жалбата на [фирма] за основателна, отменил е първоинстанционното решение и е отхвърлил иска на Г., приемайки, че не е налице договор за заем.
Касационното производство е било образувано по жалбата на К. Г.. С Решение № 142 от 07.10.2016 год. по т.д.№ 1601/2015 год. състав на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл по пет правни въпроса, два от които са: Обективираното в квитанциите към приходни касови ордери изявление, че при подписването им лицето, което ги е издало /заемател/, е получило посочените в тях суми като заем, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?; Обективираното в двустранно подписани предавателно-приемателни разписки предаване на стока и обективираното в други квитанции към приходни касови ордери изявление, че лицето, което ги е издало, е получило авансови суми за стока, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ответникът е провел насрещно доказване на правоизключващите си възражения, че удостоверените от него като получени на заем суми в други квитанции към приходни касови ордери са получени на основание, различно от удостовереното в тях?
С оглед отговорите на правните въпроси, съставът на ІІ т.о. е приел, че квитанциите към ПКО материализират договори за заем, но квитанцията за сумата 5000 лв. е подписана от лице, за което не е доказано, че представлява дружеството, което води и до недоказаност на предаване на заемната сума. Поради това е отменил решението на ПдОС само в частта досежно сумата от 20000 лв., като е върнал делото за ново разглеждане, указвайки, че съдът следва да се произнесе по възражението за прихващане.
При новото разглеждане, съставът на ПдОС е приел за преклудирано оспорването на автентичността на квитанцията към ПКО за сумата 20000 лв., тъй като възможност за оспорване изрично е била указана на ответника още в първоинстанционното производство от която възможност той не се е възползвал. Счел е за доказано неизпълнение на ответника по договор за заем и за неоснователно, направеното възражение за прихващане.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ал.1 ГПК, като с отговора на правните въпроси и по същество, ВКС се е произнесъл досежно наличието данни, обективиращи заемно правоотношение между страните и този въпрос е преклудиран.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса за допустимостта на събирането на допълнителни доказателства, досежно автентичността на квитанцията. С т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК се е произнесъл относно правомощия на въззивния съд във връзка с доклада по делото. От съдържанието на отговора по т.3 на Тълкувателното решение, също не може да се изведе противоречие на произнасянето на състава на ПдОС с очертаните от ВКС правомощия на въззивния съд за събиране на доказателства.
Въпросът за редовното водене на счетоводството също не съставлява основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Преди всичко, той е поставен прекалено общо. На второ място, съставът на ІІ т.о. на ВКС с Решение № 169 от 31.01.2013 год. по т.д.№ 664/2011 год. не е въвел критерии относно това, кое счетоводство следва да се счита за водено редовно. Липсва противоречие на произнасянето на въззивния съд с отговорите на правния въпрос по които се е произнесъл съставът на ІІ т.о., а именно: „Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?”. Другите два правни въпроса касаят съдържанието на нотариалния акт и нямат отношение към настоящия спор.
По поставените въпроси касационен контрол не следва да бъде допуснат.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация К. Г. ще следва да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.3 ГПК направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 315 от 22.03.2017 год. по гр.д.№ 2467/2016 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-115184906 да заплати на К. И. Г. с ЕГН-[ЕГН] сумата 1000 лв. (хиляда лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.