3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 15.01.20 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 781 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците по исковете, П. С. И. и С. С. Й., правоприемници на починалия в хода на делото ищец Сълю Ф. Т., и М. С. Комитска, срещу определение № 60 от 08.01.2019г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – София, с което е допълнено по реда на чл.250 ГПК постановеното по чл.248, ал.1 ГПК определение № 3433 от 06.11.2018г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – София, като ищците са осъдени да заплатят на Сдружение „НББАЗ” още 1730,78 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и искат същият да бъде отменен. Излагат съображения, че въпросът за разноските за първоинстанционното производство следва да бъде решен съобразно изхода на спора във въззивното производството, поради което апелативният съд е следвало да се произнесе и по направеното от тях възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от сдружението за първата инстанция.
Ответникът по частната жалба и по исковете, Сдружение „НББАЗ”, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт апелативният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
С първоинстанционното решение, ответникът по исковете е осъден да заплати на основание чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ на М. С. Комитска сумата 37 750,70 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпило на 10.09.2012г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2013 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 37 750,70 лева до претендирания размер от 70 000 лева, като е отхвърлен и предявеният от Сълю Ф. Т., заместен в хода на процеса от своите законни наследници П. С. И. и С. С. Й., иск по чл.284, ал. 3, т.2 от КЗ за сумата от 70 000 лева. Срещу първоинстанционното решение са постъпили жалби от всички страни. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част и е потвърдено в отхвърлителните му части, като са присъдени разноски на сдружението само за въззивното производство.
С определение № 3433 от 06.11.2018г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – София се е произнесъл по молбата по чл.248, ал.1 ГПК на Сдружение „НББАЗ” за изменение на въззивното решение само частично – относно разноските за въззивната инстанция, като е пропуснал да се произнесе по изрично направеното в молбата по чл.248, ал.1 ГПК искане, съобразно с изхода на спора, да се присъдят и направени от ответника в първата инстанция разноски в пълния им размер.
Апелативният съд е отчел обстоятелството, че пред СГС е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, според който и доказателствата по делото, сдружението е заплатило разноски в размер общо на 6 420,15 лева, от които: адвокатско възнаграждение от 5 160 лева; възнаграждения от 1083 лева и от 176,40 лева за превод на писмени доказателства от Испания; 0,70 лева – за издаване на незаверени преписи от протоколи. В последното по делото заседание пред СГС, процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомреност на претендираното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. С първоинстанционното решение на сдружението са присъдени разноски в размер общо на 4 689,37 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Апелативният съд е посочил, че ищците не са се възползвали от предоставената им от процесуалния закон възможност да поискат от СГС да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с оглед счетеното от него за неоснователно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ответника. С оглед на това е изведено, че въззивният съд е обвързан от приетия от първата инстанция общ размер на сторените от ответника по исковете разноски. Предвид горното, въз основа на направеното от ответника в първоинстанционното производство искане за присъждане на разноски, представения от него списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им, както и с оглед изхода на спора, апелативният съд е допълнил определението си по чл.248, ал.1 ГПК, като ищците са осъдени да заплатят на ответника още 1730,78 лева разноски за първоинстанционното производство.
Определението е правилно.
Въззивният съд с решението си само частично е отменил първоинстанционното решение и е потвърдил същото в останалата му част, в резултат на което спорът е разрешен изцяло в полза на ответника по исковете. С оглед на това, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, с определението по чл.248, ал.1 вр. чл.250 ГПК апелативният съд е присъдил и останалата част от разноските, направени от ответника за първата инстанция, неприсъдени от последната, единствено поради даденото от нея различно разрешение на предмета на спора – частично уважаване на иска на единия от ищците. Правилен е изводът на апелативния съд, че при частична промяна на изхода на спора от горната инстанция, защитата срещу определения от първата инстанция размер на разноските на ответника, основаваща се на други обстоятелства, различни от изхода на спора – каквото е и възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение /счетено за неоснователно от СГС/, е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Този ред не е използван от ищците, поради което при частична промяна на изхода на спора, те не могат да се позовават на други обстоятелства, извън него, при определяне на отговорността за разноските.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 60 от 08.01.2019г. по гр.д. № 5099/2015г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.