Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
61_17_opr_chj_274(2)&64(2)gpc_vazstan_sroc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 17.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 61 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изр. 2 вр. чл.64,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. М. Х. срещу определение № 257 от 20.10.2016 г., постановено по гр. д. № 5830 /2015 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без уважение молбата на К. М. Х.. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности в частна жалба срещу определение № 48 от. 12.01.2016 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК в частта, с която оставена без разглеждане касационна жалба срещу част от въззивно решение като процесуално недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК..
Насрещната страна Министерство на отбраната не е представило писмен отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо определение и. след указания нередовностите в нея са отстранени (представени са доказателства за платена държавна такса)..
По нейната основателност:
Съставът на ВКС е приел, че в случая. молителят К. М. Х.. е подал молба за възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева, но с молбата не е представен документ, от който да се установява, че е внесена държавната такса, за която е била подадена молбата. за възстановяване на срока и в проведеното открито съдебно заседание не са представени доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и поради което е пропуснала да изпълни указанията на съда, поради което молбата е неоснователна.
Частният жалбоподател излага следните доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение: държавната такса не е внесена, поради това, че процесуалният представител не е имал връзка със. страната по делото, която е поискала възстановяване на срок, а задължението за внасяне на държавна такса е на страната. Затова процесуалният представител е поискал призовката с указанията за заплащане на държавна такса да се изпрати на адреса на самата страна, тъй като процесуалният представител няма задължение да заплаща държавна такса.
Доводите са неоснователни поради следното:
Като предпоставка за възстановяване на пропуснат срок разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК предвижда страната, която иска възстановяването на срока, да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които (страната) не могла да преодолее.
Такива могат да бъдат само внезапно възникнали събития, които страната, дължаща извършване на определено действие, не е в състояние да преодолее. Като такива обстоятелства. съдебната практика по приложението на чл.64,ал.2 ГПК и чл.37,ал.1 ГПК (от 1952 г., отм.) приема природни бедствия, прекъсване на пътищата (когато се преценяват възможности за явяване на страна по делото в съда) и съобщенията, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната.
В приложената по делото (л.50) молба за възстановяване на срока се твърди, че не е получавана призовка за удължаване (продължаване) на срока, а справки по телефона никой не прави, в сайта няма публикувани разпореждания, а частният жалбоподател и процесуалният му представител живеят във В. и не могат да ходят до С. за една справка.
Нито едно от твърдените обстоятелства не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК. Не се представени и никакви доказателства за каквито и да било обстоятелства, за да бъде преценено дали представляват пречка и дали са особени непредвидени.
В проведеното от ВКС открито съдебно заседание за разглеждане на молбата. молителят и неговият процесуален представител не са се явили, не са изразили становище, не са представили доказателства.
Твърдението на адвокат, че няма връзка с клиента си, в което не се сочи причината за липсата на връзка между двамата, не е твърдение за особено непредвидено обстоятелство.
Поради изложеното дотук подадената молба за възстановяване на срок е неоснователна видно от самите твърдения, на които е основана и не е следвало да бъде уважена и като я е оставил без уважение, съставът на ВКС е изпълнил процесуалното си задължение.
Към това може да се добави и следното :
От извършеното по-горе сравнение е видно, че твърденията в частната жалба за сочените в молбата основания за възстановяване на срока (л.50), са неверни.
Твърденията на процесуалния представител, че не е уведомена за продължаването на срока, се опровергават от отбелязването от деловодителя за уведомяване по телефона на посочен номер, дата и час.
Но дори и да бяха верни следва да се има предвид, че съдът няма задължение да уведомява страната за разпореждането си по направено от страната искане за продължаване на срок.
Освен всичко казано следва да се има предвид,, че частният жалбоподател не твърди и не доказва, че до изтичане на продължения срок, до постановяване на обжалваното определение. и до момента въобще е внесъл дължимата държавна такса.
Освен това: последиците от пропускане на срокове за извършване на процесуални действия от страна по делото поради липсата на връзка между страната и процесуалния и представител, са за страната и когато процесуалният представител е адвокат, той следва да обясни това на страната при поемане на процесуалното представителство. Страната може да иска възстановяването на сроковете само ако твърди и докаже, че липсата на връзка е по причина на особени непредвидени обстоятелства.
При изложеното дотук настоящият състав на съда намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което възстановяването на срока е отказано, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 257 от 20.10.2016 г., постановено по гр. д. № 5830 /2015 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.