О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 02.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 6913 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. П. и А. Ш. Ш. от [населено място] срещу определение № 167/14.10.2014 г. по гр. д. № 4439/2014 г. на ВКС,ІІ г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 827/10.04.2014 г. подадена против решение № 116/13.02.2014г., постановено по гр. д. № 752/2013 г. на Софийски окръжен съд и производството по делото е прекратено.
Ответникът Б. М. Т. изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена е против определение на ВКС с което е оставена без разглеждане касационна жалба.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съобразно чл. 69, ал. 1 т. 2 ГПК цената на иска за собственост се определя – от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната цена му цена. В разглеждания случай цената на иска е посочена от ищеца с прилагане на пазарната оценка за имота по реда на чл. 68, ал. 1 т. 2 ГПК и чл. 70 ГПК. Тази цена на иска е възприета и от първоинстанционния съд, който е определил дължимата държавна такса. Действително въпросът за цената на иска е повдигнат от ответника още с отговора на исковата молба и поддържан от него в хода на производството. Ответникът обаче не е представил никакви доказателства в подкрепа твърдения си за различна цена на иска от приетата от съда. Във вззивната инстанция са приети данъчни оценки на седем броя УПИ, в които се разполагат части от процесния имот. Формирана от стойността на попадащите от процесния имот /с обща площ 1140 кв.м./ части в тези седем имота, цената на имота отново е под 5000лева. От посочените по-горе данъчни оценки, както и от пазарната оценка, приложена към исковата молба, не може да се направи извод, че цената на иска е над 5000 лв. При това положение и след като по делото няма други данни за цена на иска над посочения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер, то правилно е прието в обжалваното определение, че касационният контрол е недопустим. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 167/14.10.2014г. по гр. д. № 4439/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: