2
определение по ч.гр.д.№ 151 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 25.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 151 от 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. М. срещу определение № 22286 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 10226 от 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 21.12.2017 г. на Софийския районен съд, 85 състав за прекратяване на гр.д.№ 82819 от 2017 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/ по следните посочени от касаторката и доуточнени от състава на ВКС въпроси:
1. Нанасянето на трети лица в кадастралния регистър като собственици на част от имота на ищеца води ли до възникване на граждански спор за този имот и ако да- кой съд е компетентен да разгледа този спор ?
2. Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила прекратяването на делото поради нередовност на исковата молба, без съдът да е посочил в какво се състои нередовността и без да даде възможност на ищеца да отстрани тази нередовност ?
3. Допустимо ли е съвместно разглеждане в едно производство на искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР ?
4. Представлява ли процесуално нарушение непроизнасянето на въззивния съд по посочените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение ?
5. Възникват ли гражданскоправни отношения при отказ за поправка на грешка в кадастралната карта по чл.54 ЗКИР ?
6. Длъжен ли е гражданският съд, на който е изпратено за разглеждане дело от административен съд, да повдигне препирня за подсъдност, ако прецени че не е компетентен да разгледа това дело ?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение на Софийския градски съд е било съобщено на жалбоподателката на 23.11.2018 г., а частната жалба е подадена на 28.11.2018 г./.
С определение № 300577 от 21.12.2017 г. Софийският районен съд, 55 състав е прекратил производството по гр.д.№ 82819 от 2017 г. с мотив, че няма основание за образуване на това дело, защото гражданският съд не е бил сезиран с искова молба за разрешаване на гражданскоправен спор, а жалбата срещу отказ за издаване на административен акт, по която е било образувано административно дело пред Административен съд- София град не изпълнява функциите и няма съдържанието по чл.127 и чл.128 ГПК на искова молба. Съдът е приел, че в настоящия случай не могат да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности, тъй като те ще доведат както до промяна на страните по делата /административното и гражданското/, така и до промяна на твърдените факти и искането, отправено до съда. Според съда, в случай, че е налице гражданскоправен спор, касаещ имуществено право на страните, то същият следва да бъде заявен пред гражданския съд съобразно предвидените процесуални възможности и в предвидената форма- с нарочна искова молба, сочеща страните по спора, неговия предмет и какво се иска от съда.
С обжалваното определение № 22286 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 10226 от 2018 г. Софийският градски съд по същество е потвърдил първоинстанционното определение, като е счел същото за правилно. Приел е, че по административното дело липсват данни жалбоподателят да е заявил друг предмет на делото, освен обжалване на отказа за издаване на административен акт. Посоченото от административния съд, че спорът за материално право във връзка с непълнота или грешка в кадастралната карта следва да се разреши от граждански съд, представлява указание към жалбоподателите за възможни действия, които те могат да предприемат, а не констатация, че такъв спор е налице и е заявен. Освен това, подобно указание не може да бъде решаващо, за да се определи дали жалбоподателите всъщност са предявили граждански иск, тъй като това зависи единствено от заявената воля на страните, сезирали съда, а не от административния съд. На следващо място е прието, че заявлението на жалбоподателите, че е налице спор за материално право, не представлява сезиране на гражданския съд с такъв спор. Жалбоподателите не са посочили лицата, с които имат спор за материално право и не са сезирали съда с искане за разрешаване на граждански спор. Още повече, че те са твърдяли, че гражданският съд /СРС, 43 състав/ вече е сезиран с този спор за собственост.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение посочените от жалбоподателката въпроси не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на определението на СГС поради следното:
Първият, третият и петият поставени въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение: Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по други съображения /посочените по-горе/, а не поради това, че нанасянето на трети лица в кадастралния регистър като собственици на част от имота на ищеца не води до възникване на граждански спор; че гражданския съд не е компетентен да разгледа и разреши такъв спор; че не е допустимо съвместно разглеждане в едно производство на искове по чл.108 ЗС и по чл.54, ал.2 ЗКИР; че не възникват граждански отношения и граждански спор при отказ за поправка на грешка или непълнота в кадастралната карта.
Вторият поставен въпрос /представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила прекратяването на делото поради нередовност на исковата молба, без съдът да е посочил в какво се състои нередовността и без да даде възможност на ищеца да отстрани тази нередовност/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Първоинстанционният и въззивният съд не са приели, че делото следва да се прекрати, тъй като исковата молба е нередовна, а са приели, че гражданският съд въобще не е сезиран с искова молба за разрешаване на гражданскоправен спор, поради което няма основание за образуване на гражданско дело, а вече образуваното такова-следва да бъде прекратено.
Четвъртият поставен въпрос /представлява ли процесуално нарушение непроизнасянето на въззивния съд по посочените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие със задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение № 6 от 16.01.2019 г. по тълк.№ 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС/ в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл не само по доводите в частната въззивна жалба, но и служебно е проверил всички правнорелевантни факти и доказателства по делото и е достигнал до собствени правни изводи за правилността на първоинстанционното определение за прекратяване на делото.
Шестият поставен въпрос /длъжен ли е гражданският съд, на който е изпратено за разглеждане дело от административен съд, да повдигне препирня за подсъдност, ако прецени че не е компетентен да разгледа това дело/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и е напълно неотносим към конкретното дело, което е прекратено не защото гражданският съд е счел, че компетентен да разгледа делото е административен съд, а защото гражданският съд е счел, че въобще не е бил сезиран с искова молба за разрешаване на гражданскоправен спор.
Поради гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на СГС по поставените въпроси.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото няма вероятност /а и не се твърди от жалбоподателката/ обжалваното определение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22286 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 10226 от 2018 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.