ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
София, 04.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 695 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Й. като процесуален представител на Й. В. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд /КОС/ от 30.ІІІ.2012г. по в.гр.д. № 35/2012г.
Ответнизиге по касационната жалба [община] и П. на РБ не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение КОС е потвърдил решението на Кърдж.РС от 14.ХІІ.2011г. по гр.д. № 1226/2011г., с което е отхвърлена молбата на Й. В.Д. за промяна на собственото й име от „Й.” на „Й.”.
За да постанови решението, въэззивният съд е приел, че не се установяват данни за наличие на важни обстоятелства за исканата промяна. Твърденията са, че ищцата от 2002г. живее и учи в Испания, там сред близки и приятели била известна с името „Й.”, а името „Й.” съществувало формално и се използвало само по служебен ред, че искането й е да се поправи тази несправедливост, че намеренията й са да се установи в тази държава трайно, за условията в която е обществено неудобно името й. Прието е, че ищцата е българска гражданка, името й съвпада с това на баба й и съответства на именните традиции в България; обстоятелството, че името й е обществено неудобно за Испания, не представлява важно обстоятелство за промяната му – естествено е да се създават неудобства при общуването на български граждани с такива от други етноси, но това не е нито лично, нито обществено значимо; не се установяват важни обстоятелства, налагащи допускане на промяната, както и че името на ищцата е обществено неудобно и неприемливо за обществения морал в България.
В изложението на Й. В.Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса „може ли субективното желание на молителката да носи определено лично име, с което е известна сред приятелите си и в обществото, в което живее, да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР” при наличие на противоречива практика, обективирана в едно решение на състав на ВКС на РБ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касаторката материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение не се съдържа извод, че субективното желание на Д. да носи името „Й.”, с което е известна в обществото и сред приятелите си, не е „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. По решаващите изводи на въззивния съд, че личното име на ищцата не е обществено неприемливо и неудобно в България, че то съответства на именните традиции в България, че обстоятелството, че името е обществено неудобно за Испания, не е важно обстоятелство, обуславящо промяната му, не са релевирани въпроси като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, касационният съд не може служебно да ги изведе от касационната жалба и да се произнесе по тях. Ето защо не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд № 83 от 30.ІІІ.2012г. по гр.д. № 35/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: