О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 06.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№781 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 10.11.2009г. по гр.д.№2350/07г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 09.02.2001г. /точната дата е 19.12.2002г./ по гр.д.№9648/01г. на Софийски районен съд, с което е било признато за установено по отношение на ответницата К. С. Д., че ищците Д. Т. Д. и Р. А. Д. са собственици на празно място от 433 кв.м., съставляващо парцел ХІ –616 в кв.45 по плана на гр.София, кв.Бистрица.
Въззивният съд е приел, че спорното място е било собственост на бащата на ответницата – С. К., който с нотариален акт №101/1978г. го е продал на първия ищец Д. Д., по време на брака му с втората ищца, чрез посредничеството на народния съвет, съгласно действащия към този момент ЗСГ /отм./. С нотариален акт №68/2001г. ответницата К. Д. е била призната за собственик на мястото поради изтекла придобивна давност. След обсъждане на гласните доказателства по делото, съдът е приел, че констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка са опровергани и ответницата не е придобила собствеността върху имота на оригинерно основание. Прието е, че след продажбата от 1978г. ищците са установили фактическа власт върху имота, оградили са го, а ответницата го е ползвала само в тяхно отсъствие, възползвайки се от падналата ограда, но без да установи трайна фактическа власт и без да е установено намерението и за своене. Освен това владението и е било отблъснато чрез възстановяване целостта на оградата.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответницата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, свързани с придобивната давност. Въззивното решение влизало в противоречие с ППВС №6/74г., съгласно което съдът трябва да прилага законната презумпция на чл.69 от ЗС, доколкото тя не е оборена. Твърди се и противоречие с т.3 на ТР №2/04г. на ОСГК на ВКС, което разглежда необосноваността като самостоятелно касационно основание. По въпроса дали съдът следва да отчита фактите, настъпили след вземане на решение за определяне на купувача по реда на чл.19, ал.4 от ЗСГ /отм./, въззивното решение противоречало на т.ІІІ.2 на ППВС №4/78г. Сочи се и противоречие на въззивното решение с няколко решения на районния съд, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответниците Д. Т. Д. и Р. А. Д. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – макар да е налице формално противоречие между един от правните изводи на въззивния съд и т.І.2. на ППВС №6/74г., то не дава основание за допускане на касационно обжалване на постановеното решение. Приемайки, че не е установено намерението на ответницата за своене на имота, съдът не е приложил презумпцията на чл.69 от ЗС и по този начин не е спазил указанията в посоченото постановление на Върховния съд. Това обаче не е решаващият извод на съда, въпросът за прилагането на презумпцията не е обусловил крайния резултат по делото, затова и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Решаващият извод на съда се свежда до това, че ответницата е ползвала имота само в отсъствието на ищците, възползвайки се от падналата ограда – т.е. – че нейната фактическа власт е останала скрита за действителните собственици и затова тя не може да бъде приравнена на владение и да им бъде противопоставена. Допълнителното съображение, че не е установено намерението за своене, не променя основния извод – че не е налице един от признаците на владението, а именно то да бъде явно.
На следващо място – въпросът за обосноваността е свързан пряко с фактическите констатации на съда по спорните факти и затова може да бъде поставен само при допуснато касационно обжалване, но не и в производството по чл.288 от ГПК. Това следва от разясненията в мотивната част към т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правният въпрос, по който може да бъде допуснато касационно обжалване, не може да бъде свързан с начина на възприемане на фактите по делото от въззивния съд. Липсва противоречие между въззивното решение и т.3 на ТР №2/04г. на ОСГК на ВКС, в което необосноваността се разглежда от теоретична гледна точка като абстрактен въпрос. Дали конкретното въззивно решение е обосновано или не може да се прецени само при разглеждане по същество на касационната жалба. Абстрактният въпрос за необосноваността не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Няма противоречие между въззивното решение и т.ІІІ.2 на ППВС №4/78г. Според разясненията на Върховния съд, в производството по обжалване на решението по чл.19, ал.4 от ЗСГ /отм./, с което е определен купувач на един недвижим имот, следва да се вземат предвид и настъпилите след това решение обстоятелства. От една страна настоящото производство не е административно, по обжалване на решение по чл.19, ал.4 от ЗСГ /отм./, а от друга страна обстоятелството, че процесният имот е закупен през 1978г. за жилищни нужди, но е останал незастроен, не може да се тълкува еднозначно като злоупотреба с право, водещо до нищожност на продажбата, както счита жалбоподателката. Затова, като не е направил подобен извод, въззивният съд не е действал в противоречие с т.ІІІ.2 на ППВС №4/78г.
И на последно място – по делото няма данни представените от жалбоподателката съдебни решения на районния съд да са влезли в сила, затова не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. За това основание може да се говори само когато въззивното решение противоречи по конкретен правен въпрос на друго влязло в сила съдебно решение, независимо от това дали то е на районен, окръжен или на апелативен съд – т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.11.2009г. по гр.д.№2350/07г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: