О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр.София, 06.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 734/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. С. П. и П. А. П. от [населено място] срещу решение № 226/08.03.2011 год. по гр.дело № 1714/2010 год. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 3375/30.06.2010 год. по гр.дело № 11121/2009 год. на Варненски районен съд и е уважен ревандикационния иск срещу касаторите, по отношение на недвижим имот ПИ № * по ПНИ на с.о.”М.”, [населено място]. Касаторите считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд се бил произнесъл „по съществени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и в противоречие с първоинстанционното решение и които са от значение за точното прилагане на закона…”. В подкрепа на доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите цитират т.1 ТР № 1/1997 год. на ОСГК, т.4 ТР № 6/2005 год. на ОСГК, решение № 1752/07.10.2004 год. по гр.дело № 1340/2003 год. на ВКС, ІV-то г.о. и решение № 1200/13.07.2004 год. по гр.дело № 585/2003 год. на ВКС, ІV-то г.о.
Ответниците по касационната жалба К. Г. Н. и Г. И. Н., и двамата от [населено място], изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на К. и Г. Н. против Р. и П. П. е отхвърлен и да постанови въззивното си решение, с което го е уважил, въззивният съд е установил, че ответниците не са доказали качеството на ползватели, заявили претенция за придобиване на собственост по реда на пар.4а, или пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ и не са доказали на какво основание владеят процесния имот. Обсъждайки доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че правото на собственост е възстановено на наследници на Х. В., с решение на ПК № 681/13.03.2000 год. на ПК-В. и е издадена заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземване на процесния имот от Р. П., която е имала сключен предварителен договор с наследниците на Х. В. от 22.01.1994 год., но не обявен за окончателен. Мотивиран е извода, че ищците са доказали придобивното основание, от което е възникнало правото им на собственост върху процесния имот, а ответниците не са доказали възражението си за придобивна давност, считано от 1987 год.
В изложението, по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито оплаквания са отменителни касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Отсъствието на конкретен, посочен от касаторите материалноправен, или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и посочените оплаквания за неправилност на обжалваното решение, при възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или при обсъждане на събраните по делото доказателства, са основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, и са различни от основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл.290, ал.1 ГПК. Задължението на касаторите по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, което не са изпълнили, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 от същата правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това – ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Цитираната от касаторите съдебна практика на ВКС в тълкувателните му решения, както и в решенията на отделни състави не може да бъде отнесена към нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е посочен правния въпрос от значение за конкретното дело, нито са изложени аргументи за всяка от хипотезите, за да се извърши проверка за съществуващите предпоставки, обусловили формиране на решаващата воля на съда.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 226/08.03.2011 год. по гр.дело № 1714/2010 год. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на Р. С. П. и П. А. П. от [населено място], с вх.№ 13554/27.04.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: