Определение №15 от 6.1.2015 по ч.пр. дело №6618/6618 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

гр. София, 06.01. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия К. ч. гр. дело № 6618/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6723 от 21.07.2014 г. подадена от Д. П. К. против определение № 438 от 17.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2227/2014 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 5394 от 24.02.2014 г. против определение № 248 от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя без уважение частна жалба вх. № 31348 от 13.11.2013 г. против определение от 23.10.2013 г. на Районен съд [населено място], с което се връща искова молба по гр. д . № 3176/2013 г.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че в исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 64, ал. 2 ЗОС и че цената на процесния имот е 23402 лв., което обуславя правото на касационно обжалване съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК на определение № 248 от 23.01.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС , е приел, че с оглед цената на предявения иск, определена от ищеца – частен жалбоподател в размер на 709 лв. и предвид разпоредбата на чл. 274,ал.4 ГПК касационната частна жалба е процесуално недопустима. Съобразно с това същата е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
И.- частен жалбоподател е сезирал Районен съд [населено място] с искова молба вх. № 8594 от 21.02.2013 г. , която в последствие е била уточнявана с няколко нови искови молби.С разпореждане от 17.09.2013 год. исковата молба е оставена без движение , с указания да се посочи цената на исковете, да се представят доказателства за същата, както и да се уточнят обстоятелства с цел определяне предмета на спорното право. С молба вх. № 47381 от 11.10.2013 г. ищецът – частен жалбоподател е посочил, че искането по исковата молба се основава на чл. 111 във вр. чл. 108 ЗС тъй като се касае до петиторна защита на ограничено вещно право на ползване. Посочва, че цената на иска по чл. 108 ЗС е 709 лв. По тази цена е внесена и дължимата държавна такса за иска.
С оглед на това съставът на ВКС, 3-то г.о. правилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 274,ал.4 ГПК и обжалваното пред него определение не подлежи на касационно обжалване. Твърденията на жалбоподателя в частната жалба, касаещи предмета на предявения от него иск, неговата правна квалификация / чл. 64 ,ал.2 ЗОС вместо чл. 111 във вр. чл. 108 ЗС/ и цената на предявения иск / 23 402 лв./ не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Въпросите относно индивидуализацията на спорното право и оттам и цената на предявения иск се решават при предявяването на иска пред първата инстанция. /чл.129 ГПК , чл.70 ГПК/ и не могат да се пререшават в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 438 от 17.06.2014 г. по гр.д. № 2227/2014 г. на ВКС,3-то г.о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top