О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 06.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5051 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 121 от 09.07.2015 година по гр.д. № 284/2015 година на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 476 от 17.03.2015 г. по гр.д. № 2075/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Х. Б. А. против М. И. А., двамата от [населено място] за сумата 29676 лева, съставляващи обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му имот, съставляващ Ѕ ид. част от дворно място и построена в него сграда, находящи се на [улица], [населено място] за периода от 01.06.2011 г. до 01.06.2014 г. В решението е прието за установено, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен през 2011 г. със споразумение, съгласно което ищецът е получил в дял процесният имот – приземен етаж от сградата на [улица], първи етаж с производствено и търговско предназначение и жилищен етаж, ведно с Ѕ ид. част от дворното място. Останалата Ѕ ид. част от дворното място, ведно с построената в него стара едноетажна жилищна сграда е собственост на ответницата, придобити от нея чрез покупко-продажба по нот. акт № 13 от 2011 г. След развода ищецът продължил да работи в магазина на първия етаж в продължение на няколко месеца (магазин за сватбени рокли и две шивашки ателиета), след което напуснал, а магазина и ателиетата били затворени, което продължило през целия процесен период. Ищецът напуснал и жилищния мансарден етаж, който станал да се обитава от пълнолетния син от брака на страните, а ответницата се установила да живее в едноетажната къща в същия двор. Прието е, че по делото не е установено по несъмнен начин, че след 2011 г. ответницата е ползвала процесните имоти лично или че е препятствала ползването им от ищеца, поради което предявеният иск за неоснователно обогатяване е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Х. Б. А.. Поддържа се, че процесуалните въпроси следва ли съдът да извърши анализ на показанията на свидетелите при противоречие в показанията им, а при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логически и опитни правила са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба М. И. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с установената съдебна практика, израз на която са и приложените към касационната жалба решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. ІІ г.о. ВКС и решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. ІV г.о. ВКС, въззивният съд е обсъдил е обсъдил всички свидетелски показания; обсъдил е при какви обстоятелства свидетелите са узнали съответните факти и за кой период от време се отнасят показанията им. За да формира изводът си, че ищцата не е ползвала имота на ответника през процесния период, съдът е извършил преценка на показанията на свидетелите на ищеца, съгласно които ищецът, дори не е приближавал собствения си имот от страх от скандали; магазинните и складови помещения са били заключени и необитаеми, а по искане на ответницата сградата на ищеца е била захранена с електрическа енергия след прекъсването и, формирайки извод, че така установените факти не сочат ползване на имота от ответницата, нито създаване на реални пречки за ползването му от ищеца. Обсъдил е и показанията на втората група свидетели – тези на ответницата, установяващи, че след развода ответницата е обитавала собствената и малка къща в дворното място; че е доколкото е посещавала къщата на ищеца, то това е било за да се погрижи за синът на страните, обитаващ мансардния и етаж. Съдът е извършил съвкупна преценка на показанията на двете групи свидетели, формирайки извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства, че ищцата е ползвала имота му в процесния период, лишавайки го без основание от ползите му.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логически и опитни правила. Несъмнено е, че съдът формира изводите си за фактите въз основа на събраните по делото доказателства при съобразяване на логичните и опитни правила, като при необходимост изслушва експерт относно научните правила в дадена област. В конкретния случай, съдът е извършил преценка на фактите именно въз основа на опитните и логически правила, съгласно които инцидентното посещение на даден обект не сочи за ползването или обитаването му, а прояви на конфликтно общуване от страна на бившата съпруга не съставляват пречка, лишаваща собственика от възможността на ползва имота си или да се разпореди с него.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 1600 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 02.09.2014 г. с адвокат П. Х. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 09.07.2015 година по гр.д. № 284/2015 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Б. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 1600 (хиляда и шестстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: