О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 06.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Диана Гърбатова
Камелия Маринова Добринка Андреева
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 11 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново, повдигнат от последния с определение от 23.02.2015г. по гр.д. № 1/2014г.
Административен съд-Велико Търново е сезиран от М. Н. П., М. Г. П. и П. И. И. с жалба, подадена на 16.06.2014г., против мълчалив отказ на Областния управител на Област Велико Търново по преписка № 0А04-3382/01.04.2014г., образувана по тяхно заявление по чл.2, ал.5 ЗОСОИ с искане за възстановяване на собствеността върху лозарска колиба, находяща се в лозе в землището на [населено място], местн.”Г. с.”. В заявлението жалбоподателите сочат, че относно възстановяване собствеността върху лозето е налице влязъл в сила отказ на Поземлената комисия – [населено място]. По отношение на колибата липсва произнасяне и затова сезират областния управител на основание чл.2, ал.5 във вр. с чл. 6, ал.1, т.2 ЗОСОИ. С определение № 368 от 17.09.2014г. административният съд е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на Великотърновски окръжен съд. Изложил е съображения, че съгласно чл.6, ал.6 ЗОСОИ отказите на областните управители подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им пред съответния окръжен съд, като срокът за обжалването им е до 31.03.2000г. Поради това е намерил жалбата за просрочена, но доколкото разпоредбата предвижда компетентност на окръжния съд и не е изменена при приемането на АПК, то прекратяването следва да се извърши от Великотърновски окръжен съд.
Великотърновски окръжен съд е постановил определение № 1 от 14.11.2014г. по адм.д. № 1/2014г., с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано от жалбоподателите пред Върховния касационен съд. Последният с определение № 114 от 13.02.2015г. по ч.гр.д. № 615/2015г. на ІVг.о. е обезсилил определението на окръжния съд и е върнал делото на същия съд за изпълнение процедурата по чл. 135, ал.5 АПК. С определение от 23.02.2015г. Великотърновски окръжен съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност. В мотивите е изтъкнал, че пропускът на законодателя след приемането на АПК да измени нормата на чл.6, ал.6 ЗОСОИ като предвиди компетентност на административния съд, не означава, че правилото на чл. 6, ал.6 ЗОСОИ влиза в конфликт с правилата за общата родова подсъдност на административните дела, уредена в чл.132 АПК.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С предявената пред административния съд жалба е оспорен мълчалив отказ на областен управител по повод искане за обезщетение по ЗОСОИ. Съгласно чл.6, ал.6 ЗОСОИ отказите на областните управители подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им пред съответния окръжен съд; мълчаливите откази могат да се обжалват до 31.03.2000г. Несъмнено е, че заповедите на областните управители, с които се произнасят по искания за обезщетение, както и отказите им, представляват индивидуални административни актове и производството по обжалването им е административно. Разпоредбата на чл.6, ал.6 ЗОСОИ е с последна редакция от ДВ бр.9/2000г. и не е претърпяла изменение след отмяната на ЗАП и влизането в сила на дял трети от АПК /01.03.2007г./, от който момент жалбите срещу административни актове се разглеждат от административните съдилища. Предвид посочения в разпоредбата краен срок за обжалване – 31.03.2000г. очевидно е счетено, че не е необходимо нейното синхронизиране с действащия след 01.03.2007г. ред за разглеждане на административни дела. Независимо от този пропуск, при определяне съда, компетентен да разгледа жалба срещу мълчалив отказ по ЗОСОИ, следва да се отдаде предимство на установената понастоящем подсъдност за разглеждане на административни дела, която е на административните съдилища. В този смисъл следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на М. Н. П., М. Г. П. и П. И. И., подадена на 16.06.2014г., против мълчалив отказ на Областния управител на Област Велико Търново по заявление № 0А04-3382/01.04.2014г. е Административен съд – гр. Велико Търново, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.