4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
София, 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 443 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ”Б. ДСКА” ЕАД, гр.С. против въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 56 от 23. 04.2009 год., по ч.гр.д.№ 134/2009 год., в частта, с която е потвърдено разпореждане на Ивайловградския районен съд № 15 от 26.02.2009 год., по ч.гр.д.№ 11/2009 год. и е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител по чл.418, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист за сумата 11015.17 лв. срещу поръчителите С. Х. Ч., А. П. П., Д. Г. И., тримата от гр. И.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение в посочената по- горе негова част, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, свързани с анализа и преценката на доказателствения материал по делото, поради което иска отмяната му и издаване на изпълнителен лист и срещу поричителите, в качеството им на солидарин длъжници с кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2005 год. за сумата общо от 11 015.17 лв..
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК жалбоподателят е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, твърдейки, че обжалваният съдебен акт на въззивния съд е в противоречие с практикатата на съдилищата страната по «този правен спор». Като израз на същата са цитирани и приложени: определение на В. окръжен съд № 89/2008 год. , по в.ч.гр.д.№ 550/2008 год.; определение на същия съд от 17.12.2008 год. по в.ч.гр.д.№ 1120/2008 год.; определение № 30/ 16. 01.2009 год. , по ч.т.д.№ 361/2008 год. на І-во т.о. на ВКС.
Допълнително след дадените му по реда на чл.285, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК указания за мотивирано изложение на основанията за факултативно касационно обжалване частният жалбоподател е конкретизирал, че «същественият материалноправен спор , по който въззивният съд се произнесъл е относно правото на Банката да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, с което се установяват вземанията и по реда на чл.417, т.2 ГПК, както и следва ли в извлечението да бъдат изрично посочени причините, обстоятелствата и датата на настъпване изискуемостта на вземането, щом те подробно са описани в самото заявление».
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано «с необходимостта от защита и стабилитет на правоотношенията в обществения живот и стабилността на кредитните институции в страната».
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, за де се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, попадащ в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Частният жалбоподател, въпреки дадените му от въззивния съд конкретни указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е формулирал онзи специфичен за крайния изход на делото и значим за заповедното производство в разглежданата хипотеза на заявление за издаване на заповед за незабанто изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 и сл. ГПК срещу поръчителите по договор за текущо потребление, в качеството им на солидарни длъжници въпрос на материалното или /и процесуално право – главна предпоставка за достъп до касационен контрол, което изискване на процесуалния закон не се удовлетворява от неправилността на самото постановено въззивно определение или противоречието му с други съдебни актове.
Следователно само на това основание касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Същевременно недоказано в случая е и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото визираното от законодателя противоречие по см. на горепосочения селективен критерий – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, е налице само, когато наред с даденото в обжалвания въззивен съдебен акт разрешение на конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос съществува друго влязло в сила решение, в което този въпрос е получил различно разрешение, то несъмнено е, че приложените определения на В. окръжен съд, за които и липсват данни да са окончателни – са неотносими.
Що се отнася до цитираното определение на състав на І-во т.о. на ВКС № 30/2009 год., по ч.т.д.№ 361/2008 год., то обстоятелството, че със същото е разрешен единствено въпрос, свързан с необходимите за редовността на заявелнието за издаване на заповед за изпълнение реквизити, според чл.410, ал.2, във вр. с чл.127, ал.1, т.2 ГПК, когато е подадено от пълномощник/ адвокат/, но не са попълнени данните по т.3 на утвърдения образец, който въобще не е бил предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт на Хасковския окръжен съд, изключва наличието на необходим за съпоставката по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК идентитет.
Отделен в тази вр. е въпросът, че при въведената от законодателя факултативност, а не задължителност на касационното обжалване, касационната инстанция е в обективната невъзможност да извърши преценка дали предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК са осъществени, щом липсва поставен от жалбоподателя правен въпрос, както е и в разглеждания случай.
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано единствено с изписване на законовия текст и въвеждане на житейски, а не на правни аргументи, поради което за настоящата инстанция отсъства задължението да го обсъжда.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че доколкото въпросите, свързани с приложението на чл.417, т.2 ГПК и уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението, при неплащане на съответните вноски от длъжника, който с оглед обстоятелствената част на изложението може да бъде възприет за основополагащ по см. на чл.280, ал.1 ГПК в случая, са разрешени с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ІІ-ро т.о. на ВКС № 58/15.04.2009 год., по т.д.№ 584/2008 год. и № 92/ 16. 06. 2009 год., по т. д.№ 467/2008 год. – задължителни за съдилищата в страната, основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което частният жалбоподател бланкетно се позовава, въобще не намира приложение.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Хасковския окръжен съд № 56 от 23.04.2009 год., по ч.гр.д.№ 134/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: