1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
С., 7.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 893 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. Б. от [населено място], против въззивно решение № ІІІ-69 от 17.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 739/2012 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ въззивен граждански с-в, с което като е оставено в сила решение № 226 от 30.12.2011 г. на Карнобатския районен съд, постановено по гр.д. № 162/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касаторката срещу Т. В. В. и Т. П. В., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2, ЗЗД, за приемане за установено, че сключените между Х. Б., наследодател на ищцата и Т. В. договор за покупко-продажба на ? идеална част от описания апартамент в [населено място], обективиран в нотариален акт № 81, т. 22, рег. № 10812, д. № 2447/2005 г. на нотариус Т. В. и договор за покупко-продажба на ? идеална част от описаните пет земеделски имота в [населено място], [община], обективиран в нотариален акт № 82, т. 22, рег. № 10814, д. № 2448/2005 г. на същия нотариус, са нищожни, поради липса на съгласие, както е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договорите за покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената. К. твърди, че са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД уважени, респ. ако те бъдат отхвърлени, да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск за разваляне на договорите на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката е конкретизирала следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, а именно: какви са правомощията на въззивната инстанция по отменения ГПК от 1952 г.; съдът трябва ли да изложи ясни, точни и конкретни мотиви относно възприетите от него правни заключения; как се индивидуализира предмета на иска; когато съдът се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени като основания на искове, но е дал погрешна правна квалификация или различна от тази на страните – решението недопустимо ли е или неправилно; каква е поредността на разглеждане на исковите претенция при евентуално обективно съединяване и съответно какви са правомощията на въззивния съд при подобно съединяване на претенции. Като съдебна практика, за която твърди, че приетото във въззивното решение противоречи, сочи, но не представя: ТР № 1/04.01.2001 г., т. 4, т. 5 и т. 15 на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., решение-1372-2007-ІV г.о. на ВКС, решение -895-2006-ІV г.о. на ВКС, решение № 321 от 23.02.1968 г. по гр.д. № 1596/1967 г., ІІІ г.о. на ВС и решение № 958 от 06.07.2000 г. на ВКС по гр.д. № 1971/1999 г., ІІІ г.о.
Ответниците по касационната жалба Т. В. В. и Т. П. В., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. И. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и предявени при условията на евентуалност искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбените сделки, поради липса на съгласие, както и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с нотариално заверено пълномощно от наследодателя на ищцата Х. Б. Б., б.ж. на [населено място], същият приживе е упълномощил адв. Д. Д. да го представлява пред нотариус Т. В. като подпише от негово име в полза на ответника Т. В. нотариални актове за покупко-продажба на процесните недвижими имоти – ? идеална част от апартамент в [населено място] и ? идеална част от пет земеделски имота, като е уговорено, че продажната цена на имотите е платена предварително в брой от купувача. Съдът е приел, че пълномощното за продажбата на процесните имоти е подписано лично от упълномощителя, с оглед заключенията на изслушаните графологични експертизи, както и че упълномощителят е съзнавал какво подписва, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесните договори за продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената, съдът ги е отхвърлил също като неоснователни като се е позовал на материалната доказателствена сила на изявленията в тази насока, направени в нотариалните актове, че цената е заплатена напълно и в брой от купувача.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на ВКС и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са посочени визираните по-горе ТР и ППВС, както и решения на отделни състави на ВКС и ВС, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените правни въпроси от процесуално естество са твърде общи и с теоретичен характер и с оглед на приетото от въззивния съд, не са обусловили изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като за да отхвърли предявените искове за нищожност на продажбените сделки, поради липса на съгласие, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата с нотариално заверено пълномощно, подписано лично от него, е упълномощил адвокат да продаде собствените му имоти на ответника, което е сторено, т.е. налице е воля и съгласие от страна на продавача за извършване на продажбените сделки, които са породили правните си последици, отхвърлил е и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, които е разгледал, след като е приел, че главните искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, са неоснователни, поради което дадената правна квалификация от съда на спорното право, както и последователността при разглеждане на главните и евентуални искове е правилна и в този аспект приетото във въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените от касаторката решения в т.ч. и т. 15 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на страните. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не е развито от касаторката. Липсва обосновка защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – дали съответните правни норми са неясни и се нуждаят от тълкуване, дали липсва съдебна практика по приложението им или създадена такава се нуждае от промяна.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответниците по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-69 от 17.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 739/2012 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ въззивен граждански с-в, по касационна жалба с вх. № 9289 от 25.06.2012 г. на В. Х. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: