4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 07.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………..……. и с участието на прокурора…….………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 514 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13136 от 28.ХІ.2013 г. на А. К. С. от София, подадена против онази част от решението на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 5.ХІ.2013 г., постановено по гр. д. № 2578/2013 г., с която, за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. от ПТП, настъпило на 13 май 2011 г. и до пълния предявен размер на претенцията срещу застрахователя [фирма]-София за 50 000 лв., прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е бил отхвърлен – като неоснователен.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекия иск срещу ответното застрахователно д-во да бъдел уважен „за още 35 000 лв., т.е. изцяло”, ведно с присъждане на законната лихва върху така посочената нова главница, считано от датата на процесното ПТП /13.V.2011 г./ и до окончателното изплащане на въпросната разлика, както и присъждане на всички направени по делото разноски на основани чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата му, подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си – „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД в смисъл, че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крайно занижено”, а също и оплакването, че „САС, 4-и с-в, с мотивите си нарушава Конституцията на Р. България”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки потвърждаването му и присъждане – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на юрисконсултско възнаграждение за настоящето касационно пр-во в размер на сумата от 1 350 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на А. К. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в процесния случай всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и с оглед направеното от юрисконсулта на ответното застрахователно д-во искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът А. К. С. ще следва да бъде осъден да заплати на търговеца по чл. 8, ал. 1, т. 1, предл. 1-во КЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева), посочена в представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2000 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 5.ХІ.2013 г., постановено по гр. д. № 2578/2013 г., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А А. К. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. ІІ, ап. № 53 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8ГПК – да заплати на застрахователя [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2