О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 08.01.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 1753/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. К. от [населено място], [община], действащ чрез своята майка и законна представителка В. Б. В., срещу определение № 1126 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважена подадената от Застрахователно акционерно дружество „А.“, [населено място] молба за допълване на постановеното по това дело решение № 74 от 09.01.2017г. чрез присъждане на разноски за въззивното производство.
Частният жалбоподател счита атакуваното определение за недопустимо, тъй като молителят (въззивник в производството) не е представил списък по чл. 80 ГПК. Релевира оплакване и за неправилност на акта по съображения, че съдът се е произнесъл по неуточнена молба; че присъдената сума от 560 лв. е завишена, както и че Наредбата за заплащане на правната помощ, на която се е позовал съдът, в случая е неприложима.
Ответникът по частната жалба – Застрахователно акционерно дружество „А.“, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да уважи молбата на Застрахователно акционерно дружество „А.“, [населено място] за допълване на постановеното по това дело решение № 74 от 09.01.2017г. чрез присъждане на разноски за въззивното производство, въззивният съд е приел, че искането е направено своевременно – с въззивната жалба и че същото е основателно, като с оглед изхода на спора, на застрахователното дружество се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на претенцията, а именно сумата 560 лв., включваща 440 лв. – държавна такса и 120 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното определение е правилно.
На първо място, неоснователно е възражението на частния жалбоподател за недопустимост на присъждането на разноски по реда на чл. 248 ГПК предвид липсата на представен от въззивника списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представянето на такъв списък е условие за допустимостта на молбата само в хипотезата, когато се иска изменение на съдебния акт (решение/определение) в частта за разноските, но не и в хипотезата, когато се иска допълването му по причина, че съдът е пропуснал да се произнесе по надлежно и своевременно заявено от страната искане. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото въззивният съд е бил сезиран с искане за присъждане на разноски от страна на въззивника, съдържащо се в самата въззивна жалба (стр. 1, изр. последно), но неправилно е преценил, че такова липсва.
На второ място, не може да бъде споделен и доводът, че присъдената сума за разноски е завишена. Предмет на обжалване от страна на дружеството-застраховател е първоинстанционното решение за разликата над 15 000 лв. до пълния присъден размер на обезщетението за неимуществени вреди 50 000 лв., за което е заплатена държавна такса 700 лв. С въззивното решение съдът е отменил първоинстанционния акт за разликата над 18 000 лв. до 50 000 лв. При този изход на делото (въззивната жалба е счетена за неоснователна само за сумата 3 000 лв.), дължимите на въззивника разноски за държавна такса възлизат на сумата 640 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ), тъй като застрахователното дружество е представлявано от юрисконсулт, на същото се дължи заплащане и на възнаграждение, което е в размер от 100 до 300 лв. С оглед посочените данни, присъдените на въззивника разноски (както за държавна такса – 440 лв., така и за юрисконсултско възнаграждение – 120 лв.) са под установения в нормативните актове размер, т. е. същите не са завишени.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1126 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: