2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 08.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3144 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Г. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Ж., против решение № 1303 от 27 февруари 2017 г., постановен по гр.д. № 14796 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се потвърждава решение № 131633 от 16 септември 2016 г., постановено по гр.д. № 15286 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. за признаване за установено спрямо М., че дължи на Г. Г. Ф., с адрес в [населено място], сумата от 11201,53 лева за адвокатско възнаграждение, определено с решение от 15.10.2013 г. на С. адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че делото е било изяснено от фактическа страна, но поради погрешни констатации в мотивите и необосновани правни изводи, погрешно е прието, че жалбата срещу първоинстанционното решение съдържа единствено оплакване за неговата недопустимост, и така се е стигнало до непроизнасяне по всички оплаквания в жалбата и възражения срещу първоинстанционното решение. Сочи се, че погрешно съдът е тълкувал договорните отношения между страните – сключен е договор за правна защита и съдействие, с договорено и подписано от страните пълномощно за процесуално представителство до свършване на делото във всички инстанции, както и договорено възнаграждение за тази работа в размер на 200 лева, поради което неправилно съдът приема, че договореното възнаграждение е само за първата инстанция. Заявено е, че договорът и пълномощното следва да се разглеждат и тълкуват като взаимно допълващи се части от едно цяло; в противен случай не съществува никаква пречка това обстоятелство да бъде отразено в процесния договор, като се посочи, че договореното възнаграждение е частично или е заплащане само за първата инстанция. Аргумент за това, че волята на страните за продължителност на договора до свършване на делото във всички инстанции, се черпи от подписаното пълномощно при това условие – свършване на делото във всички инстанции. Посочени са свидетелски показания, според които ищецът е получил допълнително и други суми (най-малко 5000 лева), освен дължащите му се 200 лева. Изтъква се, че ищецът е недобросъвестен, защото по времето, когато е бил процесуален представител на касатора, отказвайки да документира получени от него плащания в брой, е действал във вреда на клиента си, на когото не са присъдени съответните суми по спечелените дела. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството като не е разгледал и не се е произнесъл по направеното във въззивната жалба оплакване относно непълнота и неточност на доклада по делото – неправилно са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, не е дадена правна квалификация на възраженията на ответника, не е посочено кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, неправилно са определени подлежащите на доказване факти от ищеца, не е указано на страните за кои от твърдените от тях факти не се сочат доказателства, както и че не е дадена възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които касаторът приема за разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Г. Г. Ф., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. И., в отговор на касационната жалба, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
След препращане към мотивите на първата инстанция поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, по конкретните оплаквания в жалбата въззивният съд съобразява, че с писмено пълномощно касаторът е овластил ищеца да го представлява до окончателно приключване на дело във всички съдебни инстанции, а сключеният едновременно между същите страни договор за правна защита и съдействие изрично предвижда процесуална помощ по изрично посочено дело, и така страните по мандатното правоотношение са ограничили действието му само за съответната първа инстанция, а уговореното адвокатско възнаграждение е само за разноски за първата инстанция. Пред въззивния и касационния съд не са представяни нови договори за правна защита и съдействие, сключени между страните, и в полза на ищеца не са възлагани деловодните разноски за тези две инстанции. Отречено е касаторът да е провел успешно доказване за сключен устен или писмен договор за правна защита и съдействие между страните пред въззивната и касационната инстанция по приключилото дело, включително и за размера на дължимо възнаграждение, или за извършено подобно плащане – няма данни да е постигнато съгласие за дължимо възнаграждение за процесуална защита по конкретното дело при инстанционния му контрол, нито да са извършвани плащания на конкретни суми, като свидетелските показания на бащата на касатора са приети само за установяващи, че е плащал адвокатски възнаграждения на ищеца и че касаторът е упълномощил ищеца да го представлява. Отречено е и твърдението на касатора, че има представен по делото документ, съдържащ извънсъдебно признание на ищеца за получено от него плащане на посоченото основание, или плащане на сумата от 5000 лева да е извършено именно за представителство при инстанционния контрол. Предвид липсата на сключен между страните устен или писмен договор за правна защита и съдействие пред въззивния и касационния съд, е прието, че за ищеца като процесуален представител е възникнала правна възможност дължимото му на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2, изр. второ ЗАдв адвокатско възнаграждение за положения труд за съответния вид работа да бъде определено по размер от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, вр. ал. 2, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от наредбата, се приема, че е приложимо правилото размерът на възнаграждението да се преценява към момента на определяне на възнаграждението по чл. 2 от наредбата, като материалният интерес по предявените общо четири иска за прогласяване на нищожност на три сделки с недвижим имот и установителен иск за собственост, и данъчните оценки на имота към 2005 г., респ. към 2013 г., сочи, че определеното възнаграждение за представителство пред въззивния и касационния съд е в рамките на нормативния минимум до размер на сумата 11201,53 лв., за която искът е основателен. Посочено е и че доводите за неправилно определяне на размера на възнаграждението се въвеждат едва с въззивната жалба в нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита когато по едно дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение, и договорът е заедно с пълномощно за процесуално представителство до свършване на делото във всички инстанции, и същевременно е представено решение на С. адвокатски съвет по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, с което е определен общ размер на адвокатското възнаграждение за водене на делото на различни инстанции и производства, кое от тези доказателства обвързва съда при решаване на спора, когато е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането и неговия размер. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд не е приел решението на адвокатския съвет по чл. 36, ал. 3 ЗАдв за обосноваващо основателността на иска, а по отношение на определения размер на възнаграждението е извършил проверка за съобразяването му с относимите правила на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая изводът за основателността на претенцията е изграден върху безспорно осъществената правна помощ, тълкуването на изразената в договора и пълномощното воля на страните по спора, и са съобразени и ангажираните от страните доказателства. Правен въпрос за преценката на доказателствата, или за тълкуване на договора, не се поставя, което пречи на касационния съд да допусне касационното обжалване по тези обусловили изхода на спора разрешения.
Вторият въпрос е при допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото и наведени във въззивната жалба оплаквания за тези нарушения, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за посочване на относими по делото доказателства, които не са представени поради непълнота или неточност на доклада. Касаторът счита, че разрешението на въззивния съд е сторено в противоречие с разясненията, дадени от ВКС в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК. Макар да е вярно, че въззивната жалба съдържа оплакване за допуснати нарушения при изготвяне на доклада, изразили се в неправилно посочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, липсата на правна квалификация на възраженията на ответника, непосочването кои обстоятелства се признават и кои не се нуждаят от доказване, неправилното определяне на подлежащите на доказване факти от ищеца, липсата на указания за страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, както и непредоставянето на възможност на страните да изложат становище по доклада, както и че съдът изрично не се е произнесъл по това оплакване, въпросът не е обусловил изхода на спора. И това е така, защото в отговора на исковата молба се оспорва предявената претенция изцяло по основание и размер, като са изложени подробно твърденията на ответника по иска, че за оказаната правна помощ на ищеца е платено на ръка в брой, а част от твърденията за осъществено процесуално представителство са отречени. В лаконичния си доклад първата инстанция приема, че правото на ищеца произтича от решението на адвокатския съвет, а в тежест на ответника е да установи факта на изпълнение на задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение. Не се установява съдът да не е дал възможност на страните да изразят становището си по доклада, нито да е ограничил възможността относими доказателства да бъдат събрани. Събирането на доказателства във връзка с твърдението за неправилност, респ. непълнота на доклада, във въззивната жалба не се иска. Въззивният съд е отказал да приеме като доказателство по делото нотариален акт, с който се е целяло да се установи размер на защитавания от ищеца като процесуален представител интерес по съответно гражданско дело, нормативен акт, и изпълнително дело, заради подписан за работа по делото договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд е приел, че обстоятелствата, които биха били установени със сочените доказателства, са неотносими към спора. В обжалваното решение въззивният съд правилно е определил правоотношението, права от което ищецът претендира. Ето защо, независимо от формалното осъществяване на процесуално нарушение от страна на въззивния съд, то не е обусловило изхода на спора. По същата причина не води до допускане на касационното обжалване и въпросът задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени в жалбата възражения и оплаквания срещу първоинстанционното решение.
Накрая се пита как следва да се определи адвокатско възнаграждение, когато искът е предявен при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и договорът за правна защита и съдействие е сключен също при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, а в протоколното решение на адвокатския съвет по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, издадено на 15.10.2013 г., размерът на адвокатското възнаграждение е определен към момента на постановяване на това решение, и се поддържа, че разрешението на въззивния съд е сторено в противоречие с решение № 208 по гр.д. № 1261/2016 г., ІV г.о. И този въпрос не води до допускане на касационното обжалване, защото, за да потвърди като правилно определен размерът на адвокатското възнаграждение, освен съображенията по тълкуването на текст от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно момента, към който размерът следва да бъде определен, съдът сочи и доводи за нормативния минимум на възнаграждението, преценен въз основа на данъчната оценка на имота към 2005 г. и към 2013 г. Ето защо изводът за момента на определяне на възнаграждението самостоятелно не е обусловил изхода на спора в случая, а правен въпрос за втората част на разрешението не се поставя.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1303 от 27 февруари 2017, г. постановен по гр.д. № 14796 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Г. Г. Ф., с адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 11, сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: