– 9 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. София 08.01.2020 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2150 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4896/12.03.2019 година, подадена от „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място], против решение № 331/08.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3733/2017 година.
С обжалваното решение на Софийския апелативен съд е изменил първоинстанционното решение № 2367/10.04.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-18 състав, постановено по гр. д. № 3423/2016 година, при което „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] е осъдено, на основание чл. 49 във връцка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на А. П. Ж.-Й. сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 10.11.2015 година до окончателното плащане.
В касационната си жалба „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] излага съображения за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от А. П. Ж.-Й. против дружеството иск, с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. П. Ж.-Й. е подала отговор на същата с вх. № 10 062/21.05.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 331/08.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3733/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Третото лице помагач са страната на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място], а именно „ЗК Лев Инс” АД [населено място] е подало отговор на касационната жалба с вх. № 10 485/27.05.2019 година, с който е заявило, че подадената касационна жалба е основателна и то се присъединява към нея. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният от А. П. Ж.-Й. против „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 12.02.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4896/12.03.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.11.2015 година А. П. Ж.-Й. била приет на лечение в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място]-Първа гинекологична клиника за оперативно отстраняване на карцином на шийката на матката., като била с придружаващо заболяване-„мултипленна склероза” и за извършване на плановата операция заплатила допълнителна такса „избор на лекар“. На 10.11.2015 година била извършена „лапарохистеректомия” от доц. д-р Б. С., при която била отстранена шийката на матката. На 14.11.2015 година ден Ж.-Й. се оплакала от силни болки от вулвата към хипогастриума. Вечерта, около 20.30 часа доц. д-р Б. С. извършил преглед назначил една ампула „Диазепам”. На следващия ден била направена ехография на коремните органи, където било установено наличие на свободно подвижна течност под черния дроб и по десния латерален фланг. Изследван бил хемоглобинът в кръвта, където били установени нормални стойности, както и кръвното налягане, което било 140/80. Въпреки находките при извършената ехография и болките, за които Ж.-Й. съобщила на медицинския персонал в здравното заведение не били назначени и извършени манипулации, за да бъде изведена от тялото тази свободно подвижна течност. На 16.11.2015 година Ж.-Й. била изписана от „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] и само след няколко часа със силни болки била приет по спешност в МБАЛ „Надежда”, където било извършено ново ехографско изследване, при което отново било установено значително количество свободно подвижна течност в долния чернодробен ръб и около чревните бримки. На 17.11.2015 година след консултации с анестезиолог и интернист била направена по спешност нова (втора) оперативна интервенция за ревизия на първоначалната хирургическа интервенция, при която била отстранена 600-700 милилитра жълта червеникава течност и формирано съмнение за лезия на десния уретер. Същия Ж.-Й. била приета за лечение в Клиника „Доверие”. При прегледа било констатирано, че в резултат на лезията се събира урина в коремната кухина, както и че има непроходимост на десния уретер. Била извършена нова (трета) операция за реимплантация на десния уретер и поставяне на стент. При тази операция били отстранени десния яйчник и дясната маточна тръба. Ж.-Й. била изписана на 30.11.2015 година. На 28.12.2015 година Ж.-Й. била приета в УМБАЛ „Александровска” АД [населено място] в Клиниката по нефрология с диагноза „остър пиелонефрит”, като било проведена адекватно лечение. На 14.01.2016 година в Клиника „Доверие” била извършена процедура по екстракция на стента. В историята на заболяването, водена при извършване на третата операция било посочено, че са установени множество сраствания в малкия таз, които са били отстранени по остър и тъп начин. Оперативният екип, сформиран само от уролози и без да извърши консултация с лекар-гинеколог отстранил десния яйчник и дясната маточна тръба. Резултатите от медицинските изследвания, които по време предхождали извършената при „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] операция, както и последващите изследвания не били установили необходимостта от отстраняването на тези два органа. Така описаната фактическа обстановка се установявала както и от приложените по делото писмени доказателства, така и от заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебномедицинска експертиза, която се кредитирала от съдебния състав. Вещото лице сочело, че медицинската наука и добрите медицински практики забранявали да се премахва орган, ако той не е болестно променен, какъвто бил случаят с отстраняването на яйчника и на дясната маточна тръба. Имало изследване само на яйчника, което не показало болестно изменение. Дясната маточна тръба не била предмет на изследване в пред оперативния период. Първата операция, извършена в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] не била източник на появата на сраствания, които били установени и описани в медицинската документация при третата операция, тъй като последните били с голяма давност. Извършването на втората операция в МБАЛ „Надежда”, където била отстранена 600-700 милилитра жълта червеникава течност можела да се определи като животоспасяваща. В случай, че избраният от Ж.-Й. лекарски екип в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] бил обърнал внимание на болките и оплакванията и бил предприел необходимите манипулации да изведе това огромно количество свободно подвижна течност, осъществяващо компресия до ръба на черния дроб е щял да установи наличието на лезия на уретера и само с една операция от екип, в който има и лекар уролог да преодолее последиците от същата Вместо това Ж.-Й. била изписана и трябвало да търси медицинска помощ в три различни здравни заведения и да се извършат три нови оперативни интервенции, всичките с пълна упойка. Според въззивният съдебен състав с отстраняването на десния яйчник и на дясната маточна тръба са причинени вреди, които не са в причина връзка с първоначалната операция, извършена от лекарски екип в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място]. Въззивният съд не кредитирал писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска експертиза не защото нямали необходимата квалификация и практически опит, а защото заключението им било повърхностно. Определени факти, имащи значение за правилното решаване на делото не се обяснявали или се неглижирала остротата на проблема. Въззивният съд не можел да приема констатацията на вещите лица, че втората операция, при която е изведено това опасно по състав и огромно количество свободна течност не била животоспасяваща. Вещите лица поставяли на преден план даденото от Ж.-Й., като пациент информирано съгласие, но премълчавали обстоятелството, че при извършената ехография при „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] било установено посоченото наднормено количество течност и не били предприети адекватни действия. Вместо да обсъдят задълбочено по часове целия следоперативен период вещите лица излагали констатации, които били насочени да намалят отговорността на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] и правели опит грешките и пропуските на лекуващия екип, за който Ж.-Й. била платила допълнителна такса да се тълкуват като „случайно събитие”. От гледна точка на вещите лица настъпилото усложнение можело и да е „случайно събитие”, но този термин бил близък до юридическия „случайно деяние”, който имал друго, несъвместимо с разбиранията на вещите лица съдържание и правни последици. В първата инстанция били разпитани трима свидетели, един, от които лекар, субект по трудово правоотношение с „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място]. Показанията на този свидетел не следвало да се кредитират не само на това основание, но и защото от показанията му се установявало, че бил извършил преглед на Ж.-Й. в следоперативния период, когато били възникнали усложненията и след като било установено огромното количество свобода течност в коремната кухина не предприел нищо за евакуацията на тази течност. Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите, посочени от Ж.-Й., тъй възприятията им за прогресивно влошаващото й се здравословно състояние кореспондирали със заключението на приетата във въззивната инстанция съдебномедицинска експертиза.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е приел, че от правна страна, че доколкото вредите, чието обезщетяване се търси с предявения иск и Ж.-Й. твърди, че са получени при извършването на планова операция в здравно заведение ще следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ съгласно, които медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДП. Съгласно чл. 81 от ЗЗ, всеки български гражданин имал право на достъпна медицинска помощ, като правото на медицинска помощ се осъществявало при прилагане на посочените от законодателя принципи, сред което бил посоченият в ал. 2, т. 1 принцип на „своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”. В случая се установявало, че Ж.-Й. била приета за оперативно лечение в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] като при извършване на операцията операторът, който бил служител на ответника допуснал да настъпи лезия на уретера, което увреждане не било своевременно отразено, въпреки оплакванията на пациента, отчетените резултати на хемоглобин в кръвта и ехографското изследване, което било установило огромно количество свободно подвижна течност от порядъка на повече от 500 милилитра при нормално такова от порядъка на 50-100 милилитра. Вместо своевременната евакуация на тази течност с възможното качество на медицинската помощ, която предлагало здравното заведение, Ж.-Й. била изписана и оставена сама да търси отстраняване на причинените й вреди в здравни заведения с по-малък обем от възможности за оказване на медицинска помощ. Вместо извършването на една нова операция, с която да се премахне лезията на уретера и пряко произтичащите от нея опасност за живота и здравето на Ж.-Й., болки и страдания, тя била изписана в тежко здравословно състояние и следвало да изтърпи три оперативни интервенции, всяка една извършена с пълна упойка в различни здравни заведения. Тези обстоятелства сочели, че поведението на лекуващия лекар било в противоречие с обявените в ЗЗ принципи, при които се осъществявала медицинска помощ, на медицинската наука и практика. Вредите били в причинна връзка с противоправното поведение на избрания лекар, за който Ж.-Й. заплатила допълнителна такса и на който „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] възложило да осъществяват лечението на Ж.-Й.. Същите били причинени виновно, тъй като законът бил установил презумпция за виновност, която „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място], както и подпомагащата го страна „ЗК Лев Инс” АД [населено място] не могли да оборят. Статистиката на подобните случаи, в които изпаднала Ж.-Й. да претърпи вреди от лекуващия лекар по време на операция и последвалото немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност от лекаря в следоперативния период не представлявали „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК, което да изключва виновността на дееца. Главният иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД бил доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, следвало да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според въззивния съд размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се полагало на Ж.-Й., възлизало на сумата от 55 000.00 лева, който бил съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/23.12.1968 година, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалата; нейното обществено положение; вида и характера на полученото телесно увреждане; продължителността на лечебния и възстановителен период, който бил започнал от увреждането на 10.11.2015 година и продължил до отстраняването на стента през януари 2016 година; наличието на негативни за здравето последици и обществено-икономическите условия в страната през 2015 година. Затова искът бил основателен до пълния предявен размер от 40 000.00 лева.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място], е поискало обжалваното решение на Софийски апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за значението на причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди за възникване на отговорността за непозволено увреждане съгласно ППВС № 7/1959 година и за кого е тежестта за доказване на тази връзка; за това дължи ли се обезщетение по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вреди, които са настъпили от съвкупното действие на множество събития (в случая проведени непосредствено една след друга няколко операции) и за кого е тежестта за доказването им и за това представлява ли нарушение на ТР № 1/2001 година на ОСГК на ВКС постановяване на съдебен акт, без преценка на всички ангажирани по делото доказателства, както и избирателното кредитиране на заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи и необходимо ли е съдът да изложи съображения защо не кредитира експертни заключения и при некредитирането им, следва ли съдът да направи съпоставка на заключенията с другите доказателства по делото.
Горепосочените въпроси са съществени такива, но не обосновават допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при установяване на наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди трябва да бъдат обсъдени всички събрани по делото и относими към този въпрос доказателства, независимо от коя от двете страни са представени. Доказателствената тежест за установяването на причинната връзка се носи от увреденото лице-ищец. Същата обаче не представлява задължение за сочене и представяне на доказателства, а е задължение за страната да понесе неблагоприятните последици от това, че причинната връзка не е била установена в производството по делото. Същевременно правилото за разпределение на доказателствената тежест не задължава съда да не извършва преценка на доказателствата за съответния факт, представени от страната, която не носи доказателствената тежест за установяване на същия и на която този факт се противопоставя. Затова на обсъждане подлежат всички доказателства, а не само тези представени от страната, която носи доказателствената тежест за установяването им. Съставът на Софийския апелативен съд се е съобразил с тази практика, както и с практиката, че отговорността за причинените от противоправното и виновно поведение вреди възниква само при наличието на причинна връзка между поведението и вредите, като видно от мотивите на решението му е направено разграничение между уврежданията, които са в причинна връзка с поведението на служители на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] и тези, които са в резултат на служители на други лечебни заведения. Поради това първият от поставените въпроси не обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Това се отнася и до втория от поставените от „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. По отношение на него въззивното решение не постановено в отклонение от съдебната практика по чл. 53 от ЗЗД съгласно, която, ако вредите са причинени от неколцина те отговарят солидарно. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на един деликвент, а и от действия или бездействия на други лица. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на един от деликвентите или някои от тях. В този случай причинността на поведението на всеки деликвент няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на всички деликвенти и вредата. При това не е задължително действията на всеки от деликвентите да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до настъпването на една обща и неделима вреда. Без наличието на такава вреда всеки един от деликвентите отговаря само за онези вреди, които са настъпили от неговото виновно действие или бездействие, но не и за тези причинени от действията или бездействията на трети лица. Именно общата и неделима вреда обуславя солидарната отговорност на причинителите спрямо увреденото лице, като то може да претендира пълния размер на обезщетението от всеки един от тях, независимо от степента на участието му при причиняването на вредата. Последната е от значение само във вътрешните отношения между съпричинителите при иск по чл. 54 от ЗЗД. Установена в чл. 53 от ЗЗД солидарност намира приложение не само по отношение на съпричинителите, но и по отношение на лицата, които носят отговорност за вреди причинени от чужди действия, каквито са тези по чл. 49 от ЗЗД.
Третият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] правни въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване. Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, която съгласно ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивният съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционния такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. Същевременно мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Посочената практика е била съобразена от състава на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното решение, включително като са обсъдени показанията на разпитаните по делото свидетели и са посочени конкретни причини защо не се дава вяра на показанията на посочения от „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] свидетел. Същевременно съдът не е задължен да възприема безкритично заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза, а може да извърши проверка на същата в цялост, включително и по отношение на обосноваността й, като с оглед на резултатите от тази проверка я възприеме или не.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] е поискало обжалваното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 331/08.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3733/2017 година, по подадената срещу него от „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 4896/12.03.2019 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на А. П. Ж.-Й. сумата от 3500.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 331/08.02.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3733/2017 година.
ОСЪЖДА „СБАЛАГ МАЙЧИН ДОМ“ ЕАД [населено място], [улица] да заплати на А. П. Ж.-Й. с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат И. В. Н., кумата от от 3500.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „СБАЛАГ МАЙЧИН ДОМ“ ЕАД [населено място], [улица], а именно „ЗК ЛЕВ ИНС” АД [населено място], [улица].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.