О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София 07.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1200/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. з. к., град П., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение №259 от 07.05.2009 г. по гр. дело №106/2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №267-ІІ от 12.12.2008 г. по гр.дело №4392/2007 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Г. Ц. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, както и искът за сумата 1 212 лв., удържана на отпаднало основание по чл.221, ал.2 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като за три от нарушенията е изтекъл срокът по чл.194, ал.1 КТ, а по отношение на четвъртото – заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Ц., град П., оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси, отнасящи се до това, от кога започва да тече срокът по чл.194, ал.1 КТ в случаите, при които дисциплинарното нарушение е и финансово нарушение и дали е допустимо да се допусне изменение на иска по чл.225, ал.1 КТ за максималния шестмесечен период на обезщетението, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №259 от 07.05.2009 г. по гр. дело №106/2009 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, включително и когато те са финансови нарушения, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт /работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред/ на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. При предявяването на иск за обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение е допустимо уточняване, че същото се претендира за максималния шестмесечен срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №259 от 07.05.2009 г. по гр. дело №106/2009 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.