ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
София, 06.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 19 септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДДЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2441/2008 година.
Производството е по чл. 288 и чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
К. Г. Л. от гр. К. е подала касационна жалба срещу решение № 357 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 141/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2820/2006 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу Р. К. и Д. К. иск, за установяване, че съставените по н. д. № 423/1997 г. в проведено производство по чл. 483, ал. 3 ГПК (отм.) протоколът за разпит на свидетели и постановление, въз основа на които е съставен констативен нот. акт за собственост на недвижим имот, са неистински документи, тъй като са съставени извън охранителното производство, поради това че не е било образувано нотариално дело.
Ответниците по жалбата Р. К. и Д. К. намират, жалбата за неоснователна. Излагат съображения и за липса на интерес от предявените искове, тъй като въпросът за това дали Р. К. и Д. К. са придобила вещни права върху имота на основание давностно владение, което е удостоверено в съставения нот. акт в производство по чл. 483, ал.2 ГПК, е бил предмет на разглеждане в делбено производство по гр. д. № 2362/05 г. образувано по предявен от касаторката срещу К. иск за делба на същия имот, който иск е бил отхвърлен като неоснователен, като е отречено касаторката да е носител на вещни права върху имота.
Поддържа се, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и ЗГПК.
Твърдението, че въпросът за това дали съставените в охранително нотариално производство протокол за разпит на свидетели и постановление за издаване на нот. акт са недействителни, когато в тях не е нанесен номера на нотариалното дело, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не е подкрепено с доказателства. Направено е формално позоваване на разпоредбата, без да е посочена и практика на ВКС по същия въпрос, която да е изразена в постановления или тълкувателни решения издадени от него.
Немотивирано е и направеното позоваване на предпоставките по т. 3 на чл. 280, ал. ГПК. Не е уточнено на коя от двете хипотези се позовава страната. Не са изложени съображения с какво разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона или би допринесло за развитието на правото. Съществуващата правна възможност в исково производство по предявен вещен иск да се оспори удостовереното в съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка придобиване на вещни права на оригинерно основание давностно владение, дава достатъчно пълна защита на заинтересувания правен субект, който претендира същите права за себе си или отрича, ползващия се от акта да ги е придобил.
При извършената проверка не се установи да са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне до касационно разглеждане подадената жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 141/2008 г. на Пловдивски ОС.
Касаторката Л. е сезирала ВКС и с частна касационна жалба срещу определение № 824 от 31.03.2008 г. постановено по г. д. № 141/2008 г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 192, ал. 4 ГПК, с което съдът я е осъдил да заплати на ответниците във въззивното производство направените от тях разноски по делото за правна защита в размер на 1000 лв. Развива довод, че определението е недопустимо, тъй като е постановено след влизане в сила на ГПК от 2007 г., а по искането за разноски съдът се е произнесъл по реда на чл.192, ал. 4 ГПК отм. Поддържа, че определението не е мотивирано и изводът, че са направени разноски за правна помощ е направен без да са представени и приети по делото доказателства за това.
Незаконосъобразен е доводът, че искането за допълване на въззивното решение с присъждане на разноските, направени във въззивната инстанция, тъй като е заявено пред съда след влизане в сила на ГПК от 2007 г., следва да се разгледа по предвидения в него ред – чл.
248 ГПК. Въззивното производство е образувано на 17.01.2008 г., преди влизане в сила на ГПК от 2007 г., което е станало на 1.03.2008 г., поради което и на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК то подлежи на разглеждане по досегашни ред за разглеждане на въззивни дела.
Не се подкрепя от доказателствата по делото и доводът за липса на материалноправна предпоставка за уважаване на искането. В приетия като доказателство по делото договор за правна помощ сключен между въззиваемите К. и адв. П на 5.01.08 г. се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв. и че то е платено. Записаното в т. 2 на договора правилно е възприето от съда като разписка, удостоверяваща направеното плащане на уговореното възнаграждение по договора.
При проверка на определението не се установи да са налице поддържаните основания за отмяната му, поради което то следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 357 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 141/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 824 от 31.03.2008 г. постановено по г. д. № 141/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: