О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 15
гр.София 19.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4055/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. А. от гр. П., чрез адв. Н, е подала касационна жалба с вх. № 1* от 14.07.2008 год. срещу въззивното решение № 877 от 04.06.2008 год. по гр.дело № 271/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 202 от 08.11.2007 год. по гр.дело № 1357/2007 год. на Пловдивския районен съд и е разпределено реалното ползване на съсобствения УПИ * в кв.51 по плана на гр. П., кв.”К”, целият застроен и незастроен от 400 кв.м. при квоти ? ид.част общо за ищците и ? ид.част за ответника, както следва: на ищците – дял втори по вариант четвърти към заключението на вещото лице В. К. , ограничен с буквите Б-В-Г-Ф-У-С-Х-Б, оцветен в жълто, с площ от 74.90 кв.м. и застроена площ от масивни с гради № 3 и № 1, с площ 44 кв.м., общо площ 118 кв.м., а на ответника – дял първи по вариант четвърти от заключението, ограничен с букви Е-З-Т-Р-П-У-Ф-Д-Е, оцветен в червено, с площ 74.90 кв.м. и застроена площ от масивни сгради №№ 4 и 2 с площ 44 кв.м. и обща площ 118 кв.м., като за общо ползване е предоставен дял трети по вариант четвърти към заключението, оцветен в зелено, с площ 81.20 кв.м., ограничен с буквите А-К-Л-М-Н-И-Ж-З-Е-Д-Г-В-Б-А и О-У-П-Р-С-О.
П. се, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване: а/ противоречие на практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ – сочат се решение № 1* г.о., № 1* г.о., 237-2001-V г.о., № 2* г.о. и 4109-2001-ВАС, ІІІ г.о.; б/ обжалваното решение било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Ц. В. С. от гр. П. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да разпредели реалното ползване на съсобственото дворно място съобразно последния/четвърти/ вариант, предложен от вещото лице със заключението му от 24.04.2008 год./л.37-л.41 от делото във въззивната инстанция/, окръжният съд е приел, че по този начин се осигурява достъп на страните до собствените им гаражи, както и ползване на тази част от зеленчуковата градина, която ползват и понастоящем. Прието е, че така е осигурен непосредствен достъп за всички собственици до входа на жилищната сграда; от жилищната сграда до дворното място, както и достъп около сградата, която е в режим на етажна собственост. Посочено е, че този вариант търпи еднакви неудобства за страните, свързани с прехода през двата входа, предвид съществуващите стеснявания, поради което било удачно неудобствата да се разпределят за ползване и от двете страни.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.
Приложената към касационната жалба молба вх. № 1* от 14.07.2008 год. с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съдържа твърдение, че въззивният съд не се е съобразил с всички събрани в хода на процеса доказателства, както и че е допуснал нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Твърди се, че събраните по делото доказателства /заключение на вещо лице, документи и свидетелски показания/ кореспондират помежду си и в тази връзка решението на въззивния състав не било съобразено с данните по делото. Не е посочено обаче в какво точно се изразяват съществените процесуални нарушения във връзка с допускане, събиране и преценка на доказателствата.
Приложеното с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решение № 1* от 13.06.1977 год. по гр.дело № 963/1977 год. на ВС, ІІ г.о. е посветено на чл.136 ГПК/отм./ и се отнася до начина, по който са били възприети от съда по брачно дело показанията на свидетел-близък роднина на страна по делото /майка на ответницата/, без да са били налице други данни по делото в подкрепа на тези показания. Единственият свидетел по делото в настоящия случай /Петко Д. Ч. , разпитан в заседанието на въззивния съд на 24.04.2008 год./ обаче не е от категорията на визираните в чл.136 ГПК/отм./ лица, за да се има предвид възможната му заинтересуваност.
Приложеното от касатора с молбата-изложение решение № 237 от 19.02.2001 год. по гр.дело № 1521/2000 год. ВКС, V г.о. има предвид допуснато съществено процесуално нарушение от въззивен съд с отказа му да допусне исканата от страна по делото експертиза, като е посочено, че със становището си на практика съдът е заменил евентуалното експертно заключение. В процесния случай са били депозирани първоначално и две допълнителни заключения на техническата експертиза /последното е прието във въззивното производство/ и няма данни за неудовлетворени доказателствени искания на жалбоподателката.
Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, но основанието за допускане на касационно обжалване по този текст от процесуалния закон не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете, постановени от върховната съдебна инстанция по административни дела. Ето защо, посочените с изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решение № 2* от 2000 год. на ВАС, ІV отд. и решение № 4109/2001 год. на ВАС ІІІ отделение не мог ат да бъдат съобразявани при преценката за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице предпоставките и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този текст би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде въз прието друго. Съображенията на въззивния съд да разпредели ползването на съсобственото дворно място съобразно вариант четвърти от техническата експертиза не се обхващат от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се сочат непълноти или неясноти по приложението на чл.32, ал.2 ЗС, нито с въззивното решение съдът се е произнесъл за първи път по конкретен правен въпрос или е изоставено едно тълкуване на закона и е възприето друго.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 877 от 04.06.2008 год. по гр.дело № 271/2008 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 14.07.2008 год., подадена от С. А. А. от гр. П., чрез адв. Н.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: