Определение №15 от по търг. дело №713/713 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№15
 
 
 
София, 15,01,2010 година
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари  две хиляди и десета  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                        ЕМИЛ МАРКОВ
  
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 713/2009  година.
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ “Е” О. <Оод&@О. - гр. П. против решение № 612 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 3566/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 175 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 4148/2007 г. на Пловдивски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от “ С. – 89” О. – гр. П. против касатора иск за заплащане на сумата 1020 лв. по фактура №8/03.08.2007г. и сумата 480 лв. по фактура № 17/13.11.2007г., произтичащи от извършени превозни услуги и по същество този иск е бил уважен, а в останалата част, с която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху присъдените суми решението на първостепенния съд е оставено в сила.
Ответникът по касация – “С” О. – гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът с молба от 26.05.2009г. е поддържал, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на разпоредбите на Наредба на Министерството на транспорта. Развити са подробни доводи за неправилност на акта в тази насока и е уточнено, че твърдяното в жалбата за наличие на противоречива практика е свързано не с практика по постановени решения по подобни казуси, а в смисъл противоречие с цитираната наредба и установената от нея практика за използването на документи от международни превозвачи. Посочено е още, че решението на въззивния съд не е съобразено и с Наредба № 3 на БНБ. Обобщено е, че обжалвания съдебен акт е неправилен и в противоречие с цитираните подзаконови актове. В резултат на повторно проведено производство по чл.285 ГПК страната е подала молба, с която е заявила, че иска решението да бъде разгледано от ВКС само относно неправилността на същото, като оттегля жалбата, в частта относно незаконосъобразността на решението.
С оглед изложеното се налага извод, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради това, че касаторът не е посочил, кой е релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при условията на една от лимитивно изброените хипотези на текста. Оплакванията за неправилност на постановения съдебен акт, разгледани в контекста на поддържани от касатора нарушения на материалния или процесуален закон, следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосноват приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Страната изрично е определила изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК като оплакване за неправилност на съдебния акт и не е сочила какъвто и да било довод свързан с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, наличието на една от хипотезите по който е и предпоставка от кръга на задължителните за допускане на решението до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 612 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 3566/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top