3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 01.04. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Соколова ч. гр. д. № 1803/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 282 ГПК.
Образувано е по искане вх. № 3684/26.03.2015 г. на [фирма] чрез процесуалния му представител адвокат В. Т., за спиране изпълнението на въззивното решение № 180/27.01.2015 г. по гр. д. № 3789/2014 г. на Софийския апелативен съд и на изпълнителното дело, образувано по издадения въз основа на същото решение изпълнителен лист.
С посоченото решение Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 3669/23.05.2014 г. по гр. д. № 7037/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с която молителят е осъден да заплати на П. Г. П. 146 000 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД и 30 000 лева на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД по сключен между тях и впоследствие развален договор от 05.06.2006 г. за покупко-продажба на имот в строеж.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от молителя по искането за спиране и ответник по исковете. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение, но съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението. То се допуска при наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: да е подадена редовна касационна жалба, решението да е с осъдителен диспозитив и, в случай, че първите две са налице, да е представено от обжалващия надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението зависи от естеството на притезанието и се определя по реда на чл. 282, ал. 2 и 3 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по решения за парични вземания размерът на обезпечението е присъдената сума.
В разглеждания случай на присъдено вземане по облигационни искове размерът на обезпечението, определен по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, възлиза общо на 176 000 /сто седемдесет и шест хиляди лв./ лева.
Молителят е представил нотариално заверено съгласие за учредяване на ипотека върху собствен недвижим имот като обезпечение пред съд по реда на чл. 180, ал. 1 и чл. 181, ал. 2 ЗЗД. Молбата-съгласие е вписана в книгите за вписване от 25.03.2015 г., том ІІІ, № 199, вх. рег. № 16193 на Службата по вписванията. Представени са данъчна оценка и пазарна оценка на ипотекирания имот от лицензиран оценител, които възлизат на 352 170.50 лева и съответно на 674 690.00 лева.
Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., това не съставлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Процесуалният закон, уреждайки спирането на невлезли в сила осъдителни въззивни решения, не препраща към правилата на чл. 180 и 181 ЗЗД, които по силата на препращащата норма на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК са приложими в производството по обезпечение на иск – предявен или бъдещ. Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК посочените правила на ЗЗД намират приложение и при спиране принудителното изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК. В чл. 282 ГПК не е постановено обезпечението да се учреди съобразно чл. 180 и 181 ЗЗД, поради което няма как тези правила да намерят приложение в това специално производство. Затова и съдът в разглежданата хипотеза не разполага с правомощието да променя размера на обезпечението, което касаторът – молител следва да внесе, за да бъде допуснато спирането. Допълнителен аргумент в полза на застъпеното становище е разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, според която в случай на отхвърляне на иска с влязло в сила решение или на прекратяване на производството по него, съдът служебно постановява освобождаване на даденото обезпечение. Така вмененото задължение може да бъде изпълнено от касационната инстанция само в случай на внесено парично обезпечение, но не и при учредена ипотека, когато действията на съда съгласно чл. 181, ал. 3 ЗЗД се състоят в нареждане ипотеката да бъде заличена.
С разпореждане от 27.03.2015 г. на касатора-молител са дадени указания да внесе по специалната сметка на ВКС за обезпечения присъдените вземания в размер на 176 000 лева, които са му съобщени, видно от молба вх. № 3794/30.03.2015 г. В молбата отново е изразено становище, че спирането на изпълнението следва да се допусне чрез обезпечение по реда на чл. 180, ал. 1, предл. 3 и чл. 181, ал. 2 ЗЗД.
При тези данни настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че предпоставките на чл. 282, ал. 1, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение не са налице и молбата следва да се остави без уважение, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], бл. 221 вх. Г, ет. 7, ап. 71, подадена от процесуалния му представител адвокат В. Т., за спиране изпълнението на въззивно решение № 180/27.01.2015 г. по гр. д. № 3789/2014 г. на Софийския апелативен съд и на изп. д. № 20158480400255 на ЧСИ Р. А., образувано по издадения въз основа на същото решение изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: