О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София,10.02.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
любка андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №435/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 30.09.2015г. по гр.д.№267/2015г. на АС В.Търново, с което частично е уважен иск по чл. 1 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Г. Х. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ и искът му за имуществени вреди от същите действия, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателя- Комисия за отнемане на незаконно придоблито имущество/КОНПИ/, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на комисията, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото..
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично въззивното решение, е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да плати на Г. Х. сумата 8000лв. неимуществени вреди на основание чл.1 ЗОДОВ/в редакция към 03.12.2009г./, във връзка с чл. 32 ЗОПДИППД /отм./, заедно със законната лихва от 21.03.2013г. до окончателното плащане и разноски за двете инстанции в размер на 380лв., като отхвърля иска за разликата до 100 000лв., заедно със законната лихва, както и искът за законна лихва върху главницата от 8000лв. за периода от 25.06.2009г. до 21.03.2013г. Със същото решение съдът е отхвърлил изцяло иска за имуществени вреди, предявен от Г. Х. срещу КОНПИ за сумата от 20598,72лв.
Ищецът Г. Х. е претендирал, че на 03.12.2009г. е образувано производство срещу него и малолетния му син за отнемане на придобито имущество на основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, което е приключило с влязло в сила на 21.03.2013г. решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1014/2009г. на ОС Русе, което не е допуснато до касационно обжалване и с което е бил отхвърлен предявения срещу него иск. Поддържал е, че проверката срещу него е продължила повече от 10 месеца преди внасянето на мотивираното искане, била е разкрита банковата тайна на притежаваните от него банкови сметки, касети и сейфове, допуснато е било обезпечение, чрез налагане на възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти и запор върху собствените му МПС и банкови сметки, не е могъл да обслужва банковите си кредити и да дава издръжка на децата си, не е могъл да работи и да ползва банкови кредити, разгласено е било производството по отнемане в местния печат и това го е злепоставило, изгубил е приятели. Поискал е плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като с допълнителна уточняваща молба е конкретизирал имуществените вреди, че представляват наказателната лихва, неустойките и разноските за производството по издаване на изпълнителен лист и за изпълнителното дело.
Съдът е приел, че искът е с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ /действащ към 03.12.2009/, във връзка с чл. 32 от ЗОПДИППД/ отм./. Прието е, че незаконните действия на Комисията са свързани с неоснователно предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, което действие поглъща в себе си неоснователно поискано обезпечение и неоснователно поискано разкриване на банковите сметки. Прието е също така, че това са незаконните действия при водене на гражданско дело, които ангажират отговорността за разноски и съответно деликтната отговорност по чл. 32 ЗОПДИППД/ отм./. Изложени са съображения за това, че вземането за обезщетение възниква от момента на влизане в сила на решението за отхвърляне на иска, защото едва тогава може да се предяви претенцията и от този момент длъжникът е в забава, защото се касае за непозволено увреждане. Съдът е счел, че материалният закон, който урежда действията на КОНПИ като увреждащи /определя ги като деликт/ и ангажира гражданската отговорност на Държавата е законът, който е действал по времето на увреждащите действия – внасяне в съда на мотивираното искане, защото новият закон няма обратно действие, съгласно чл. 14 ЗНА.
Съдът е приел, за неоснователно възражението на КОНПИ, че не може да се реализира отговорността й по ЗОДОВ, тъй като разпоредбата на чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ предвижда отговорност на държавата за вреди от незаконни действия и реда, по който да се осъществи. Съдът е счел, че разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ урежда общия състав за непозволено увреждане, поради което отговорността е именно по този текст на закона.
Установено е по делото, че на 03.12.2009г. е било образувано производство срещу ищеца и малолетния му син за отнемане на придобито имущество на основание чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, което е приключило на 21.03.2013г.- с влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска. Установено е също така, че проверката срещу него е продължила повече от 10 месеца преди внасянето на мотивираното искане, била е разкрита банковата тайна на притежаваните от него банкови сметки, касети и сейфове, допуснато е било обезпечение, чрез налагане на възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти и запор върху собствените му МПС и банкови сметки.
Съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът се е притеснявал от евентуалното отнемане на имуществото му, имал е притеснения и за това как ще се издържа и как ще плаща издръжка на малолетния си син и непълнолетната дъщеря и как ще плаща банковия си кредит. Изложени са съображения зактова, че на ищеца е нарушено правото на неприкосновеност на частната му собственост- опасност от принудително отнемане, както и правомощието разпореждане относно възбранените 3 недвижими имоти и запорирани 4 МПС, била е ограничена възможността да се дава издръжка- родителско право и задължение, въпреки че не е установено по делото влошаване на здравословното състояние на малолетния му син , накърнено е правото на неприкосновеност на банковите сметки, въпреки че наличност по тях не е била установена /няма данни за обратното/. С разгласяването на производството в местния печат са били накърнени правото на добро име, чест и достойнство, макар че същите са били засегнати законно с влязлата в сила присъда за извършено престъпление. Не се установява производството да е причинило загуба на приятели- накърняване на правото на лични отношения и изграждане на приятелски отношения с други лица.
Съдът е посочил, че производството по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ е продължило около 3 години и 4 месеца. Емоционалните страдания са били продължителни и интензивни, поради което съдът по справедливост е определил обезщетение в размер на 8000лв, като са изложени съображения, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на друга облага.
Прието е, че законната лихва се дължи от влизането в сила на решението по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./, тъй като от този момент може да се упражни претенцията за вреди и Държавата изпада в забава поради деликтната й отговорност.
Съдът е приел, че искът за имуществени вреди е неоснователен. Изложени са съображения за това, че причинната връзка между вредата и неоснователно наложените запори и възбрани трябва да бъде пряка и непосредствена, а в случая е установено, че възбраните и запорите са вдигнати на 21.03.2013г., а кредитът към Банка ДСК ЕАД е бил обявен за предсрочно изискуем едва на 14.09.2013г. и от тогава е започнало да се начислява наказателна лихва и законна лихва за забава /видно от показанията на в.л. в о.с.з. на 26.01.2015г./. Налице е бездействие от страна на ищеца и длъжник по договора за банков кредит за периода от 21.03.2013г. до 14.09.2013г., което бездействие е допринесло за причинния процес и именно то е фактът, който пряко и непосредствено е довел до предсрочната изискуемост на кредита и начисляването на наказателната лихва и възлагането на разноските в производството по чл. 417 от ГПК /заявлението е подадено на 02.08.2013г/ и изпълнителното дело. Тъй като причинната връзка не е пряка и непосредствена и липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране н деликтната отговорност на Държавата, то съдът е счел този иск е изцяло неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че в отхвърлителната част на решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кой е приложимия материален закон- ЗОДОВ в редакцията към 2012г. , когато е влязла в сила специалната разпоредлба на чл.2а или по чл.1ЗОДОВ действащ към 03.12.2009г., освобождава ли се държавата от отговорност за дължимост на обезщетение по ЗОДОВ при наличие на краен вредоносен резултат, с конкретно цифрово изражение, при констатирани незаконосъобразни действия, определени с експертиза по делото или следва само да се намали размера на дължимото обезщетение, макар и да няма възражение за прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Поддържа, че е налице основание по чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – КОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен частично иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : приложима ли е разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за вреди причинени от комисията при приложението на ЗОПДИППД/отм./, каква е правната квалификация на иска за обезщетяване на вреди от приложението на ЗОПДИППД/отм/., след като комисията е длъжна да образува производство за установяване на имущество при наличие на предпоставките на ЗОПДИППД/отм./, комисията носи ли отговорност по ЗОДОВ когато проверяваното лице представи доказателства за доходите си едва в съдебно заседание, за съдържанието на причинната връзка между действията на комисията и нейните органи и за съдържанието на понятието справедливост възприето в противоречие с П№4/1968г. П.. Поддържа, че са налице предпоставките чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№3/2005г. ОСГК ВКС и ППВС№7/59г. Представя решение от 14.02010г. по гр.д.№6382/2008г.І, ІІг.о.- за вредите от административна дейност, решение от 15.03.2010г. по гр.д.№3026/2008г. ІV г.о.-за причинно следстваната връзка при деликт и решение от 20.02.2014г. по гр.д.№2721/2013г., І. Г.о. на ВКС. –за критериете за определяне на справедливо обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по поставените от тях въпроси. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди именно в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най -пълна степен за вредите от незаконните действия на органи на държавата. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Във въззивното решение е прието , че отговорността на комисията като субституент на държавата е изведена в разпоредбата на чл.1 ЗОДОВ, а не от изричната разпоредба на чл.2а ЗОДОВ/редакция 2012г./. Съдът е приел, че претенцията е за защита на определени материални субективни права, касаещи действията на комисията за периода от 2009 г. до 2013 г. и иска следва да се квалифицира по чл.1 ЗОДОВ , а не по чл. 2а ЗОДОВ. Съгласно тези разпоредби държавата отговаря за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове действия и бездействия на органите и длъжностните лица по закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Поставените въпроси, касаещи материалнопрванта кавалификация на спора нямат обуславящ изхода на спора характер, доколкото не касаят извода на съда за частична основателност на предявения иск. Дори да се приеме, че възприетата от въззивната инстанция правна квалификация е неточна доколкото в случая е претендират вреди от действията на комисията извършени преди изменението на ЗОДОВ /Д. В. бр.38/2012 г./ от приложението на ЗОПДИППД /отм./, но с предявен иск след постановяване на отхвърлително решение по предявен от комисията иск, то това не се отразява на решаващите изводи на съда относно основателността на заявената претенция, както и на процесуалната допустимост на решението. Последното е така, доколкото и преди цитираното изменение на ЗОДОВ е предвидена защита / съществува иск/ с който лицето , което е претърпяло вреди от действията на Комисията, може да защити своите права като претендира съответното обезщетение/виж определение №305/2014 г. по ч.гр.д. №2099/2014 г., ІІІ г.о ВКС, постановено по чл. 274,ал.3 ГПК и имащо задължителен характер по отношение на разрешения с него правен въпрос, на което се позовава и въззивният съд./
Отделно от това допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК в случая не може да е налице, предвид съществуването на визираната задължителна практика.
Що се касае до въпросите освобождава ли се държавата от отговорност за дължимост на обезщетение по ЗОДОВ при наличие на краен вредоносен резултат, с конкретно цифрово изражение, при констатирани незаконосъобразни действия, определени с експертиза по делото или следва само да се намали размера на дължимото обезщетение, макар и да няма възражение за прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, комисията носи ли отговорност по ЗОДОВ когато проверяваното лице представи доказателства за доходите си едва в съдебно заседание и за съдържанието на причинната връзка между действията на комисията и нейните органи , то същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е присъдил обезщетение само за онези вреди, за които с оглед данните по делото, е приел, че се намират в причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца производство по ЗОПДИППД. Развитите в изложението въпроси представляват оплаквания за необоснованост на решението и не могат да бъдат разглеждани на този етап от производството, при който не се проверява правилността на решението, а наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, които са различни от основанията за неправилност на решението, визирани в чл.281 ГПК.
С оглед неоснователността и на двете жалби на страните не следва да се присъждат разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 30.09.2015г. по гр.д.№267/2015г. на АС В.Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: