2
определение по гр.д.№ 6131 по описа за 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 10.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6131 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Ж. М., Д. Н. В., Мима А. Д., З. А. Д., Ж. К. В., З. Ж. Т. и [фирма] срещу решение № 94 от 03.04.2015 г. по в.гр.д. № 147 от 2013 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено частично решение № 81 от 28.06.2012 г. по гр.д.№ 202 от 2009 г. на Каварненския районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл.76 ЗН са прогласени за относително недействителни спрямо наследниците на В. И. В. 5 договора /договор за дарение по нотариален акт № 29 от 24.09.2007 г., договор за дарение по нотариален акт № 28 от 24.09.2007 г., договор за продажба по нотариален акт № 70 от 16.09.2003 г., договор за дарение по нотариален акт № 197 от 14.03.1997 г. и договор за продажба по нотариален акт № 20 от 12.07.2002 г./ и е допусната делба на имотите по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.14 от исковата молба и на част от имотите по т.12 и т.13 от исковата молба, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за допускане до делба на имотите по т.15 и т.16 от исковата молба и за отхвърляне на иска за делба на част от имотите по т.12 и т.13 и на целия имот по т.1 от исковата молба.
В касационната жалба на В. Ж. М. и Д. Н. В. се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 95 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 971 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 131 от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 7755 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 3296 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 485 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1253 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1388 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните посочени от касаторите и уточнени от съда правни въпроси:
1. Допустимо ли е решение за делба на земеделски имоти, които не са реституирани с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, а за които ОСЗ само е признала правото на възстановяване с план за земеразделяне с решение по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, тоест за които реституционната процедура не е приключила ?
2. Допустимо ли е съдебно решение, по което е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на производството по друго дело, по което се осъществява пряк съдебен контрол за валидността и правилността на административен акт, легитимиращ страните като собственици по настоящото дело ?
3. Допустимо ли е по възражение на ответниците да се осъществява съдебен контрол за валидност и правилност на административен акт- решение на ОСЗ, постановено въз основа на влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
4. Тече ли срок за придобиване на земеделски имот по давност през периода на висящността на дело по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за този имот и на административната процедура, следваща решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
5. Допустим ли е иск по чл.76 ЗН за прогласяване относителна недействителност на сделка, ако една от страните по сделката е починала и поради това не е конституирана като ответник по иска ?
6. Допустим ли е иск по чл.76 ЗН, ако не е ясно дали при делбата имотът- предмет на договора, ще се падне в дял на разпоредилия се с него наследник ?
7. Допустимо ли е съдебно решение за отхвърляне на иск за делба срещу трето лице, в полза на което един от наследниците се е разпоредил с делбен имот, ако спрямо това трето лице не е предявен иск за делба ?
8. Допустимо ли е решение по чл.76 ЗН за прогласяване нищожност на сделка, с която едно лице е прехвърлило имот, придобит по дарение от от все още жив сънаследник, който се е разпоредил с имущество, останало в наследство от неговия наследодател ?
В писмен отговор от 20.07.2015 г. ответниците по тази жалба В. И. А., Т. Ж. Ж. и К. Ж. Р. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените от тях разноски по делото пред ВКС.
Останалите ответници не вземат становище по тази жалба.
В касационната жалба на Мима А. Д., З. А. Д., Ж. К. В. и З. Ж. Т. се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 95 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 971 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 137 от 15.11.2011 г. по т.д.№ 927 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994 г. на ВС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Какви са правомощията на второинстанционния съд при преждевременно предявен иск, по който първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение ?
2. Може ли да се придобива с кратката придобивна давност от 5 години имот, собствеността върху който е възстановена с административен акт по реда на ЗСПЗЗ ?
В писмен отговор от 23.06.2015 г. ответниците В. И. А., Т. Ж. Ж. и К. Ж. Р. оспорват тази жалба. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените от тях разноски по делото пред ВКС.
В писмен отговор от 26.06.2015 г. ответниците Василка И. У., Т. И. П. и В. И. В. заявяват, че не оспорват тази жалба и молят тя да бъде уважена.
Останалите ответници не вземат становище по тази жалба.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановени при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС /решение № 142 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 3121 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 3215 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр.д.№ 3296 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр.д.№ 13 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1388 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 136 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 5122 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 89 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 750 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 275 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 155 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 748 от 21.10.2010 г. по гр.д.№ 911 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е в производство по делба, в което ищецът черпи права на основание реституция на земеделска земя, ответникът, който противопоставя придобиване на правото си на собственост по силата на покупко-продажба, да се брани с възражения за нищожност и материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ и за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца и в този случай съдът длъжен ли е да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ ?
2. Допустимо ли е съдът да упражнява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
3. Представлява ли косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт произнасянето, че този акт е законосъобразно издаден, без да е направено изрично позоваване за извършен косвен съдебен контрол ?
4. Тече ли придобивна давност в полза на третите лица-приобрететели на наследствени имоти в периода от придобиването на имота от третите лица до постановяването на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и издаването въз основа на него на решение по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ ?
5. Какви са предпоставките за предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ?
6. Допустимо ли е решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което се възстановява земеделска земя, за която не е подадено заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и сроковете за подаване на такова са изтекли ?
7. Дали недопустимо решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основание за издаване на следващо решение на ОСЗ по чл.14, ал.7а или чл.27 ЗСПЗЗ ?
8. Към кой момент приключва процедурата по възстановяване на земеделски земи пред ОСЗ ?
9. Следва ли процедурата пред ОСЗ да бъде спряна на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./ до решаване на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за да се приеме, че тя не е приключила ?
Освен това пълномощникът на ответното дружество счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
10. Допустимо ли е издаването на решение от ОСЗ по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ след обнародването в ДВ на обявление, че е изработен проект на план за земеразделяне или в случая е приложима разпоредбата на чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ, предвиждаща обезщетяване по реда на чл.10б ЗСПЗЗ ?
В писмен отговор от 10.08.2015 г. ответниците В. И. А., Т. Ж. Ж. и К. Ж. Р. оспорват тази жалба. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените от тях разноски по делото пред ВКС.
В писмен отговор от 31.07.2015 г. ответникът В. Ж. М. заявява, че не оспорва тази жалба.
Останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. По жалбата на В. Ж. М. и Д. Н. В.:
1. Първият поставен въпрос /допустимо ли е решение за делба на земеделски имоти, които не са реституирани с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, а за които ОСЗ само е признала правото на възстановяване с план за земеразделяне с решение по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, тоест за които реституционната процедура не е приключила/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него е прието, че правото на собственост върху делбените имоти е възстановено на наследниците на В. В. с решение № 200 от 13.01.2015 г. на ОСЗ- [населено място], което е решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собственост в реални граници, а не по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собственост с план за земеразделяне.
2. Вторият поставен въпрос /допустимо ли е съдебно решение, по което е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на производството по друго дело, по което се осъществява пряк съдебен контрол за валидността и правилността на административен акт, легитимиращ страните като собственици по настоящото дело/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В. съд не е приел, че решението за допускане на делба е допустимо, въпреки наличието на висящо дело по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, образувано по жалба срещу валидността и материалната законосъобразност на административния акт, на който ищците основават правата си /решение № 200 от 13.01.2015 г. на ОСЗ- [населено място]/, а е счел, че страните не са представили в предвидените в ГПК преклузивни срокове доказателства за висящността на такова дело.
3. По третия поставен въпрос /допустимо ли е по възражение на ответниците да се осъществява съдебен контрол за валидност и правилност на административен акт- решение на ОСЗ, постановено въз основа на влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика- Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение е разгледан и разрешен въпросът дали Държавата може да оспорва решения на поземлени комисии /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността на земеделски земи, както и принципно е разгледан въпросът в кои случаи гражданският съд може да осъществява инцидентен съдебен контрол върху административни актове. В него не е разглеждан и не е решаван относимият към настоящото дело въпрос: ако между страните по делбено дело или дело за собственост е налице влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че спорните земеделски земи са били собственост на общия наследодател на страните, дали съдът по иск за собственост или делба може да осъществи контрол за материална законосъобразност на решението на ОСЗ, постановено в изпълнение на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, относно това кой е бил собственик на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС и може ли този граждански съд да не зачете С. на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Поради това няма как да има противоречие между това ТР и обжалваното решение на Добричкия окръжен съд.
4. По четвъртия поставен въпрос /тече ли срок за придобиване на земеделски имот по давност през периода на висящността на дело по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за този имот и на административната процедура, следваща решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Както в решението на въззивния съд /стр.33, абзац 3/, така и в задължителната практика на ВКС е прието, че предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не спира придобивната давност за земеделските земи- предмет на делото, но такава давност не може да тече преди да е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделските имоти. В този смисъл са цитираните във въззивното решение решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК.
5. По петия поставен въпрос /допустим ли е иск по чл.76 ЗН за прогласяване относителна недействителност на сделка, ако една от страните по сделката е починала и поради това не е конституирана като ответник по иска/ също няма противоречие на решението със съдебната практика. В посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. е прието, че по иска с правно основание чл.76 ЗН като главни надлежни страни в процеса за делба следва да бъдат конституирани двете страни по сделката, чиято относителна недействителност се претендира /сънаследника-прехвърлител на имота и приобретателя на имота по тази сделка/. Няма съмнение, че когато междувременно сънаследникът- прехвърлител е починал, като страна по делото следва да бъдат конституирани неговите наследници. В настоящия случай съдът е сторил точно това. Като страни по делото са конституирани страните по трите сделки, чиято относителна недействителност по чл.76 ЗН се претендира: страните по договора за дарение от 24.09.2007 г., по нотариален акт № 29 от същата дата /Ж. К. В. и Н. Ж. К./, страните по договора за дарение от 24.09.2007 г. по нотариален акт № 28 от същата дата /Ж. К. В. и З. Ж. Т./, страните договора за продажба от 16.09.2003 г. по нотариален акт № 70 от същата дата /Мима А. Д., Т. С. С., С. Г. С. и К. А. К./, страните по договора за дарение от 14.03.1997 г. по нотариален акт № 197 от същата дата /Ж. В. И. и В. Ж. М./ и страните по договора за дарение от 12.07.2002 г. по нотариален акт № 20 от същата дата /В. Ж. М. и [фирма]. Всички те, с изключение на Ж. В. И., са били конституирани като страни по делото. Тъй като към момента на завеждане на делото Ж. В. И. е бил починал /на 03.05.2008 г./ като страни по делото за делба и по иска по чл.76 ЗН са били конституирани неговите наследници по закон- дъщеря му В. Ж. М. и съпругата му Д. Н. В..
6. По шестия поставен въпрос /допустим ли е иск по чл.76 ЗН, ако не е ясно дали при делбата имотът- предмет на договора, ще се падне в дял на разпоредилия се с него наследник/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Именно защото не е ясно дали във втората фаза на делбата имотът-предмет на сделката ще се падне в дела на наследника, който го е прехвърлил на трето лице, в първата фаза на делбата следва да се предяви иска по чл.76 ЗН и като главни страни по делото следва да се конституират и двете страни по тази сделка- както сънаследникът-прехвърлител, така и третото лице-приобретател.
7. Седмият поставен въпрос /допустимо ли е съдебно решение за отхвърляне на иск за делба срещу трето лице, в полза на което един от наследниците се е разпоредил с делбен имот, ако спрямо това трето лице не е предявен иск за делба/ е неотносим към настоящото дело, по което видно от исковата молба, спрямо третото лице [фирма] също е бил предявен иск за делба и съответно на това искане в исковата молба съдът е постановил диспозитив на решението за отхвърляне на иска за делба спрямо горепосоченото Е..
8. По осмия поставен въпрос /допустимо ли е решение по чл.76 ЗН за прогласяване нищожност на сделка, с която едно лице е прехвърлило имот, придобит по дарение от все още жив сънаследник, който се е разпоредил с имущество, останало в наследство от неговия наследодател/ не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи, нито се твърди, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос.
II. По жалбата на Мима А. Д., З. А. Д., Ж. К. В. и З. Ж. Т.:
1. Първият поставен в тази жалба въпрос /какви са правомощията на второинстанционния съд при преждевременно предявен иск, по който първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него не е прието, че първоинстанционното решение е допустимо, въпреки че искът за делба е преждевременно заведен, преди приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността върху процесните имоти. Напротив- прието е, че искът за делба е допустим, защото административната процедура по възстановяването на собствеността върху делбените имоти е приключила с решение на ОСЗ- [населено място] по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ и издадени скици към него.
2. По втория поставен въпрос /може ли да се придобива с кратката придобивна давност от 5 години имот, собствеността върху който е възстановена с административен акт по реда на ЗСПЗЗ/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и представената съдебна практика. Както в съдебната практика, така и в обжалваното решение се приема, че няма пречка добросъвестният владелец да придобие с кратката придобивна давност от 5 години имот, собствеността върху който е възстановена с административен акт по реда на ЗСПЗЗ. В. съд е приел за неоснователно направените от ответниците- приобретатели по сделките възражения за придобиване по давност на имотите- предмет на иска за делба, не защото тези приобретатели не са можели да се позоват на кратката придобивна давност за процесните земеделски имоти, а защото в случая дори и тази кратка придобивна давност не е била изтекла предвид на това, че е започнала да тече едва от момента на приключване на административната процедура по възстановяването на собствеността върху имотите с решението от 13.01.2015 г. на ОСЗ- [населено място], а не от момента на сключването на договорите, въз основа на които тези лица са установили владение върху имотите.
По жалбата на [фирма]
1. По първия поставен въпрос /допустимо ли е в производство по делба, в което ищецът черпи права на основание реституция на земеделска земя, ответникът, който противопоставя придобиване на правото си на собственост по силата на покупко-продажба, да се брани с възражения за нищожност и материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ и за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца и в този случай съдът длъжен ли е да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ/ няма противоречие между посочената съдебна практика и обжалваното решение. В задължителната практика на ВКС, включително и посочената от касаторите, се приема, че съдът може да осъществи инцидентен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на административен акт /в случая решение на ОСЗ- [населено място]/ само по възражение на трето лице, което не е могло да участва в административното производство по постановяване на съответния административен акт. Правилно, в съответствие с тази съдебна практика съдът е приел, че касаторът може да възразява срещу валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ- [населено място], но с оглед разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК [фирма] като правоприемник на страна по делото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е обвързан от силата на пресъдено нещо на това решение, поради което не може да оспорва правилността му относно факта кой е бил собственик на процесните земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС.
2. По втория поставен въпрос /допустимо ли е съдът да упражнява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ няма противоречива съдебна практика, нито някаква неяснота в закона. Решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е решение, постановено в спорно гражданско производство и като такова се ползва със сила на пресъдено по отношение на страните по делото и техните наследници и правоприемници. То не е административен акт, за да подлежи на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК в производството по други граждански дела.
3. По третия поставен въпрос /представлява ли косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт произнасянето, че този акт е законосъобразно издаден, без да е направено изрично позоваване за извършен косвен съдебен контрол/ не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи, нито касаторът се е позовал на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Независимо от горното, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният въпрос не е свързан с приложението на неясна или непълна правна норма, което да налага произнасянето на ВКС чрез тълкуване на закона или прилагането на закона или на правото по аналогия.
4. По четвъртия поставен въпрос /тече ли придобивна давност в полза на третите лица-приобрететели на наследствени имоти в периода от придобиването на имота от третите лица до постановяване на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и издаването въз основа на него на решение по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика. В решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1388 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о е прието, че с предявяването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица, придобили имота от сънаследник, който е бил страна по делото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В обжалваното решение по същество е прието същото- че предявяването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е довело до прекъсване на придобивната давност на [фирма], но съдът е приел за неоснователно направеното от този ответник възражение за придобиване на имотите по давност, тъй като от датата на установяване на владението му- 12.07.2002 г. на основание нотариалния акт № 20 от същата дата, до датата на завеждане на иска на 19.08.2009 г. не са минали 10 години- необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение, каквото според задължителната практика на ВКС /например решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 2033 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ е владението на приобретателя по сделка, която е относително недействителна на основание чл.76 ЗН.
5. Петият поставен въпрос /какви са предпоставките за предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ е напълно неотносим към настоящото дело, тъй като е свързан с въпроса за допустимостта на решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, която не може да бъде преценявана в настоящото производство. Както бе изложено и по-горе, решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е административен акт и поради това не подлежи на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност по реда на чл.17, ал.2 ГПК в настоящото производство по делба. То е съдебно решение, постановено в спорно гражданско производство и като такова, ако е влязло в сила, дори и да е недопустимо, се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото и техните наследници и правоприемници, поради което делбеният съд е длъжен да зачете това решение.
6. По шестия въпрос /допустимо ли е решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което се възстановява земеделска земя, за която не е подадено заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и сроковете за подаване на такова са изтекли/ важи казаното по петия поставен въпрос. Недопустимото решение също поражда правно действие и гражданският съд по предявения иск за собственост или за делба на имотите- предмет на постановено по-рано решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- е длъжен да зачете С. на това решение. Той не е компетентен да проверява неговата допустимост и правилност и съответно не може да го обезсилва или отменя.
7. По седмия поставен въпрос /дали недопустимо решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основание за издаване на следващо решение на ОСЗ по чл.14, ал.7а или чл.27 ЗСПЗЗ/ няма неяснота и непълнота в правната уредба, нито противоречива съдебна практика. Както бе посочено по-горе, недопустимото съдебно решение, ако не е било обезсилено по предвидения ред и е влязло в сила, също поражда правно действие, поради което може да е основание за издаване на решение на ОСЗ по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ.
8. По осмия поставен въпрос /към кой момент приключва процедурата по възстановяване на земеделски земи пред ОСЗ/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В съдебната практика се приема, че административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ приключва с издаването на решение на ОСЗ за възстановяване на имота в реални граници и скици към това решение. Същото е прието и в обжалваното решение.
9. По деветия поставен въпрос /следва ли процедурата пред ОСЗ да бъде спряна на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./ до решаване на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за да се приеме, че тя не е приключила/ има задължителна съдебна практика- ТР № 1 от 1997 г. по гр.д.№ 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС и приетото в обжалваното решение не противоречи на тази практика.
10. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: допустимо ли е издаването на решение от ОСЗ по реда на чл.14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ след обнародването в ДВ на обявление, че е изработен проект на план за земеразделяне или в случая е приложима разпоредбата на чл.14, ал.8 ЗСПЗЗ, предвиждаща обезщетяване по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Няма неяснота в закона по този въпрос. Само по отношение на решенията по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ законът /чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ/ предвижда, че ако те са постановени и влезли в сила след обнародването в ДВ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, ищците по иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ се обезщетяват при условията и по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като към момента на влизане в сила на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за техните имоти в плана за земеразделяне няма предвиден имот. Действително, по отношение на решенията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в закона няма такава разпоредба. Това, обаче, не представлява непълнота на закона, а логично следва от факта, че имотите- предмет на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са предвидени в плана за земеразделяне /съответно в картата на възстановената собственост или в плана на новообразуваните имоти/, но на името на друго лице /наследодателя на ответниците по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/, поради което след уважаване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ няма пречка тези имоти да бъдат записани на името на установения с решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ действителен собственик на тези земи.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Тъй като ответниците не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС, такива разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 03.04.2015 г. по в.гр.№ 147 от 2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.