4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София,. 11.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 239/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 07.12.2009 г. по гр.д.№ 468/2009 г., с което е оставено в сила решение № 181 от 08.08.2008 г. по гр.д.№ 360/2007 г. на Р. районен съд. С последното са отхвърлени предявените от [фирма] в субективно съединение искове срещу [фирма] и [фирма] за признаване за установено по реда на чл.97, ал.1 ГПК (отм.) по отношение на ответниците, че е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], обл.П. с площ 3 200 кв.м. ведно със застроената върху него едноетажна масивна сграда с площ 193.22 кв.м., както и обективно съединените срещу [фирма] искове по чл.108 ЗС за ревандикиране на описания недвижим имот и по чл.93 ЗС за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 9 700 лв.
В касационната жалба се поддържа, че сключеният с първия ответник договор за продажба на неурегулирания парцел, съставляващ част от имуществото на дружеството е нищожен, тъй като не е спазена формата на чл.18 ЗЗД. Възразява се срещу извода на съдилищата, че за действителността на договора е достатъчна писмената форма предвид факта, че продажбата била извършена по реда на Наредбата за търговете (отм.). Поддържа, че към датата на сключване на договора повече от 51% от капитала на ТД е частна собственост и по отношение на него Наредбата за търговете (отм.) е неприложима. Като допълнителен аргумент изтъква обстоятелството, че същият е сключен от изпълнителния му директор, а не от органа по чл.3 ЗППДОбП (отм.), с което обосновава становището си, че този договор не съставлява приватизационна сделка по смисъла на чл.1 ЗППДОбП (отм.). Отделно от това изтъква, че процесният недвижим имот към датата на сделката не е бил нанесен като самостоятелна кадастрална единица и не е получил идентификатор от кадастъра съгласно изискването на чл.62а З. (отм.), поради което счита, че поради противоречието й със закона същата не е породила вещно-правни последици.
В депозираното съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване касаторът обосновава с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че въз основа на явен търг чрез наддаване, проведен по реда на Наредбата за търговете (отм.), между ищеца в качеството му на продавач и първия ответник [фирма] е сключен договор за продажба на дълготрайни активи, собственост на [фирма] от 25.08.1997 г., вписан в търговския регистър при ПОС. Изложени са съображения, че договор е сключен в предвидената в чл.18 от Наредбата за търговете облекчена форма за действителност, която разпоредба като специална дерогира общото правило на чл.18 ЗЗД. Изложено е, че според заключението на тройната техническа експертиза процесният недвижим имот представлява самостоятелна кадастрална единица със самостоятелен кадастрален №. Доводът на касатора за неприложимост на Наредбата за търговете (отм.) е счетен за неоснователен по съображения, че с прехвърлителната сделка е извършена продажба на имот държавна собственост, включен в уставния фонд на фирмата-продавач, която според представеното удостоверение от Ц. депозитар АД е била в процес на приватизация чрез прилагане на способите на ЗППДОбП (отм.), един от който е именно провеждането на търг с явно наддаване за продажба на дълготрайни материални активи по реда на Наредбата за търговете (отм.). Въз основа на изложеното съдът приел, че собствеността върху процесния имот е придобита надлежно от първия ответник, както и че сключената между него и втория ответник прехвърлителна сделка е породила вещно-правни последици, поради което възприел изводите на първостепенния съд за неоснователност на предявените в субективно и обективно съединение искове по чл.97 ГПК (отм.), чл.108 ЗС и чл.93 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане по същество на касационната жалба по следните съображения:
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, по отношение на който да са осъществени сочените от него допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросът за приложимостта на Наредбата за търговете (отм.) към процесната продажба е съществен за конкретния казус, но отговорът му е предпоставен от преценката на събраните по делото доказателства относно участието на държавата в ищцовото търговско дружество. Правилното установяване на фактите и преценката им, в случая на коментираното от въззивния съд удостоверение на Ц. депозитар за структурата на капитала на [фирма] към датата на извършване на продажбата на имота е въпрос по съществото на спора и е относим към евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не съставлява основание за достъп до касационното му обжалване.
Липсата на формулиран разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за конкретния правен спор, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като това прави невъзможна проверката на съда и за наличието на допълнителните, посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, основания за селектиране на касационната жалба. Без неговото посочване не може да се провери дали той е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и със задължителната такава на ВКС, както и дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 07.12.2009 г. по гр.д.№ 468/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: