O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
гр. София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 2886/2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. М., в качеството й на нотариус, рег. № * в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Разлог, чрез пълномощниците й адв. Марина Дикова и адв. Петър Диков, срещу определение № 2782 от 19.06.2019 г. на Благоевградския окръжен съд по ч. гр. д. № 364/2019 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Разлог, постановен на 13.05.2019 г., за извършване на нотариално действие по реда на чл.569, т.5 ГПК – вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.*, рег. № *, н. д. № */* г.
В жалбата се поддържа, че неправилно окръжният съд е приел, че съгласно чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлителят следва лично да подаде декларация, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки. Излага се довод, че цитираната разпоредба не съдържа такова изрично изискване. В случая декларацията е била подписана от пълномощник, действащ въз основа на т. нар. „продължаващо пълномощно“ /институт, уреден в Закона за дееспособността от 2005 г. на Англия и У. и разкриващ сходство с правните фигури на настойничеството и попечителството/. Формулиран е следният правен въпрос, с който е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „позволява ли чл.264, ал.1 ДОПК подписване и подаване от пълномощник на декларация за посочените в тази разпоредба обстоятелства“, като се сочи, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието очевидна неправилност. Поставени са и следните въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, възражения и доказателства, на които страната се е позовала в жалбата“; „длъжен ли е въззивният съд да изследва служебно чуждото право при навеждане на твърдение от страната, че то не е било установено и когато е бил представен документ на чужд език, установяващ непознат на българското право институт“. Сочи се противоречие с решение № 426/21.11.2011 г. по гр. д. № 74/2011 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 205/20.10.2015 г. по гр. д. № 412/2015 г. на ВКС, трето г. о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
В определение от 13.05.2019 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за извършване на исканото нотариално действие – вписване на нотариален акт за сделка. Изложени са съображения, че декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК не е подписана лично от продавача.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в предметния обхват на проверката по чл.32а, ал.1 ПВ, която се извършва от съдията по вписванията, се включва и проверката на материалноправните предпоставки на акта, ако това е изрично предвидено в закон. В настоящата хипотеза представената декларация по чл.264, ал.1 ДОПК е подписана от упълномощено лице, а не от прехвърлителя по сделката. С оглед установената лична наказателна отговорност, това лице не може валидно да декларира посочените в нея обстоятелства.
Видно от нотариален акт № */*** г. за покупко-продажба, в нотариалното производство е участвал Р. Д. С., в качеството му на пълномощник на продавача М. Д. Ф..
Представената декларация по чл.264, ал.1 ДОПК е подписана от Р. Д. С., британски гражданин, в качеството му на пълномощник /“съгласно продължаващо действието си пълномощно за имуществени и финансови въпроси, регистрирано в Бюрото на Публичния пазител, Англия и У.“/, на М. Д. Ф.. Документът е придружен от клетвена декларация на нотариус М. А. Х., със заверено копие от пълномощното, според което пълномощникът не следва да доказва, че М. Д. Ф. е недееспособен, за да може да действа от негово име, „той е негов пълномощник без оглед какво е здравословното състояние на упълномощителя /дееспособен или недееспособен/“. Както при изповядването на сделката, така и в производството по нейното вписване, лично подписана от прехвърлителя декларация по чл.264, ал.1 ДОПК не е била представена. Декларацията съдържа изявление, че деклараторът, т. е. М. Д. Ф., лично няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Същата не съдържа и изявление за липса на данъчни задължения на прехвърлителя.
Предвид формулираните от жалбоподателя правни въпроси и поддържаните от него основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По първия поставен въпрос е дадено разрешение, обективирано в определение № 134 от 29.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2646/2019 г. на ВКС, първо г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК. В същото е прието, че разпоредбата на чл.99, ал.4 ДОПК допуска изрично възможността чрез пълномощник да бъдат подавани само посочените в чл.99, ал.1 ДОПК декларации, а именно декларациите, които се подават в компетентната териториална дирекция на НАП. И в тези случаи обаче декларацията се подписва от лицето, от чието име се подава, както и от упълномощеното да я подаде лице. Съгласно чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижим имот или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Тези декларации трябва да бъдат подписани лично от посочените в закона лица, от чието име се декларират съответните обстоятелства. Няма пречка декларациите да бъдат представени при изповядване на сделката от пълномощника на прехвърлителя, както всеки друг документ, чието представяне е изрично предвидено при изповядването на сделката, но това не отменя изискването за лично деклариране на посочените в чл.264, ал.1 ДОПК обстоятелства. Възможността за упълномощаване съществува само по отношение подаването на декларацията, нейното представяне пред компетентния орган, но не и по отношение факта на деклариране на съответното обстоятелство. Отговорността за деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл.313 НК, е лична, поради което действието по деклариране не може да бъде извършено от друго лице, освен ако подобна възможност не е изрично предвидена в нормативен акт. С оглед на горното е посочено, че законът не предвижда възможност декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подписана от пълномощник, дори за това да е налице изрично упълномощаване. Съдията по вписванията следва да откаже вписване на сделката, ако декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК не е подписана лично от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, а от пълномощник, като при невъзможност лицето да подпише декларацията приложение следва да намерят правилата на чл.189 ГПК. Не съществува пречка при изповядването и вписването на сделката да бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа, включително извършена от нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това правила /определение № 175 от 20.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2235 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, с които е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително, в цитираната съдебна практика е прието, че българският съд е длъжен да установи съдържанието на чуждото право, но в настоящата хипотеза от представените в нотариалното производство документи /нови не са представени в производството по вписване/ съдията по вписванията не би могъл да извърши преценка дали продавачът е недееспособно лице, респективно дали лицето, посочено като „пълномощник“ в акта, е негов законен представител. Това следва от разясненията, дадени в ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК /т.6/, според които съдията по вписванията не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Преценката му дали са налице предпоставките за вписване е формална и предметният обхват на проверката по чл.32а, ал.1 ПВ включва и преценката представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК, които съобразно изложените по-горе съображения, не са били спазени.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2782 от 19.06.2019 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 364/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: