3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
С., 18.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 294/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. М. В. – ЕТ с фирма ”Г. В.” – [населено място] срещу Определение №2424 от 11.09.2015 г. по ч.гр.д.№1961/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, като е отменено Определение от 22.05.2013 г. по същото дело, с което е допуснато обезпечение на иска по чл. 327 ал. 1 ТЗ, предявен от [фирма] срещу [фирма], чрез налагане ЗАПОР до размер на сумата 293 845 щ.д. върху 103970 поименни акции, всяка с номинална стойност 1 лв. за 1 акция на [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма], е отхвърлена молбата за освобождаване на внесената от ищеца гаранция 20 000 лв., с оплакване, че е неправилно. В Изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като недопустима, тъй като определението не подлежи на касационно обжалване, евентуално оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като изведените от жалбоподателя въпроси са неотносими, излага и доводи за неоснователност по същество на частната жалба и поддържа, че определението не е от актовете, подлежащи на обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по основателността на частната жалба, констатира следното:
С въззивното определение, като е отменено на основание чл. 402 ал. 2 ГПК определението, с което е допуснато обезпечение на иска, е отхвърлена молбата за освобождаване на внесената от ищеца гаранция. Подадената срещу въззивното определение в посочената част жалба има характер на частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните релевантни ли са изведените от жалбоподателя правни въпроси и налице ли са поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.
Като е отменил на основание чл. 402 ал. 2 ГПК определението, с което е допуснато обезпечение на иска чрез налагане ЗАПОР върху посочените акции на [фирма], едноличен собственик на капитала на [фирма], въззивният съд е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаване на внесената гаранция. Изложени са съображения, че исковото производство е висящо и ако се освободи гаранцията, ответникът ще се лиши от правото по чл. 402 ал. 2 ГПК да депозира писмено възражение срещу искането за освобождаване и да предяви, съгласно чл. 403 ал. 1 ГПК иск за вреди в случай, че искът бъде отхвърлен.
Частната жалба срещу посоченото определение е недопустима. Съгласно т.3 от ТР №6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№6/2014 г. на ВКС, ОСГТК актът, с който съдът се произнася по искане за освобождаване на гаранцията по чл. 403 ал. 2 ГПК, съответно чл. 282 ал. 4 ГПК, като се уважава или оставя без уважение искане за освобождаване, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 2 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С този акт не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил, вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК.
С оглед изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане, а обстоятелството, че въззивният съд не е уважил искането за връщане на гаранцията, въпреки че са били налице условията затова, дава основание на жалбоподателя отново да поиска освобождаване на гаранцията, съгласно чл. 403 ал. 2 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. М. В. – ЕТ с фирма ”Г. В.” – [населено място] срещу Определение №2424 от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. №1961/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отказано да се освободи внесената гаранция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: