О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
С., 20.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 20.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 3056 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх. № 2637/12.06.2017 г., подадена от А. Н. А., чрез адв. Н. К. И., срещу определение № 166/18.05.2017 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 97/2017 г. по описа на същия съд в частта, с която е отменено определение № 678/20.03.2017 г. по гр.д. № 1368/2016 г. по описа на Шуменски районен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от Н. Б. Х. и Г. Й. Г. и делото е върнато на Шуменския районен съд за произнасяне по същество на молбата. В частта, с която Окръжен съд Шумен е потвърдил определението на районния съд, с което се оставя без разглеждане като недопустима молбата на Е. Ш. Х. за изменение на решението в частта за разноските, касаторът е изложил становище, че въззивното определение следва да бъде потвърдено.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
Касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което е недопустима.
Видно от данните по делото,Районен съд,гр. Ш. е бил сезиран от А. Н. А. с иск, с правно основание чл. 76 ЗН, за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение на ј идеална част от нива, находяща се в землището на [населено място], [община], обл. Ш., местността „И.“ с площ 18,140 дка, сключен между Н. Б. Х. и Г. Й. Г., както и с иск за допускане на делба между А. Н. А., Н. Б. Х., Е. Ш. Х., Р. Н. Х., Н. Н. А. и Н. А. Е., на няколко недвижими имота, сред които – и нивата, предмет на иска по чл. 76 ЗН. С протоколно определение от 06.02.2017 г. първоинстанционният съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството единствено по отношение на иска за делба, като с решение № 80/09.02.2017 г. е уважил иска по чл. 76 ЗН и е осъдил ответниците Н. Б. Х. и Г. Й. Г. да заплатят на ищеца А. Н. А. сторените от него разноски общо в размер на 1125,68 лв. В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от Н. Б. Х., Г. Й. Г. и Е. Ш. Х., с искане за изменение на решението по иска по чл. 76 ЗН ,в частта за присъдените на А. Н. А. разноски-за тяхното намаляване, като молбата е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Въззивният съд е потвърдил определението на районния съд, с което се оставя без разглеждане като недопустима молбата на Е. Ш. Х. по чл. 248, ал. 1 ГПК, и е отменил определението в останалата част, като е върнал делото на РС Шумен за произнасяне по същество на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Н. Б. Х. и Г. Й. Г..
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК, цената на иск за съществуване на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, която в настоящия случай, съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка, възлиза на 1268,40 лв. за ј идеална част от имота, която е предмет на иска по чл. 76 ЗН,която е заявена като цена но този иск с подадената искова молба.. Следователно, цената на предявения иск не надхвърля предвидения в закона имуществен праг от 5000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК, след като въззивното решение не подлежи на касационен контрол, обжалваното определение на Шуменския окръжен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, също не подлежи на касационно обжалване.
За пълнота,следва да се посочи,че определението на въззивния съд в обжалваната му част, с която делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на молбата по чл. 248 ГПК, не попада в определенията, визирани в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК – с него не се оставя без уважение жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелството, че в диспозитива Шуменският окръжен съд неправилно е посочил, че определението е обжалваемо, и е изпратил съобщения до страните, е ирелевантно и не създава възможност същото да бъде обжалвано, след като такава не е предвидена в закона.
Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба вх. № 2637/12.06.2017 г., подадена от А. Н. А. срещу определение № 166/18.05.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд Шумен.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 3056/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: