О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София 26.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 6763 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. Н. С. чрез пълномощник адв.Д. К. срещу определение № 560 от 2.08.13г.по в.гр.дело № 653/13г.на Окръжен съд – Пазарджик.С него е потвърдено определение № 1750 от 28.05.13г.,постановено по гр.дело № 4953/12г.на Пазарджишкия районен съд,с което на основание чл.129 ал.3 и чл.130 ГПК е прекратено производството.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешени в противоречие с практиката на ВКС въпроси:1. при наличие на спор между същите страни,приключил с влязло в сила решение,в случай на нов спор между тях ,свързан с правоотношението по предходния,но с различен предмет,може ли искът по втория спор да бъде счетен за недопустим поради силата на присъдено нещо,само защото по приключилото дело са били изследвани въпроси за изпълнение и неизпълнение на задълженията на страните по това правоотношение,включително и обема им,без да има произнасяне по същество по всички тях; 2.при наличие на спор между същите страни,приключил с влязло в сила решение,в случай на нов спор между тях,има ли пречка насрещното вземане,по отношение на което е просрочена възможността за предявяване чрез възражение по приключилото дело,да бъде предявено отделно,в друг процес,ако основанието му се окаже спорно.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд въззивният съд е приел,че по отношение на исковата претенция за сумата 6320 лв,необходима за отстраняване на некачественото строителство на процесния имот,в исковата молба не са изложени обстоятелства за местоположението,вид на недостатъците и начин на формиране на претендираната сума,които нередовности, въпреки предоставената от съда възможност, не са били отстранени.По отношение на втората претенция за заплащане на сумата 8316.60 лв – необходима за поправка на построеното в по-малко в отклонение на уговореното,е прието,че предявеният иск е недопустим с оглед силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 184/09г.на Пазарджишкия районен съд.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.По поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.В приложеното решение № 133 от 14.03.11г.на ВКС по гр.дело № 2020/09г.на І г.о.е прието,че когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение,съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно.Това задължение възниква само тогава,когато има пълна идентичност между предмета на делото,по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение,което се разглежда във висящия спор.Обжалваният съдебен акт не се разминава по правни изводи с цитираната практика.В отговора по чл.131 ГПК по гр.дело № 184/09г.ответницата М. С. е изрично е възразила,че ищцовото дружество не е изпълнило договорните си задължения в количествено, качествено и срочно отношение и въпросът относно обема на извършените строително-монтажни работи е бил предмет на обсъждане по делото по дължимостта на неизплатената част от тяхната стойност.В този процес ответницата е следвало да изчерпи възраженията си,след което те се преклудират и тя не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право.
В изложението няма поставен правен въпрос във връзка с претенцията за сумата 6320 лв,по която производството е прекратено поради неотстраняване нередовност на исковата молба,поради което не следва да бъде извършвана преценка за допустимост в тази част на определението.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ІV г.о.намира,че не следва да допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 560 от 2.08.13г.,постановено по в.гр.дело № 653/13г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.