О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 28.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 632/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 2215/27.02.2018 г. на [фирма] – [населено място], с която е направено искане за спиране на изпълнението на въззивно решение от 06.02.2018 г., постановено по в. гр. д. № 110/2017 г. на Софийски градски съд.
В молбата се твърди, че решението е обжалвано в срок с касационна жалба, че е внесена дължимата държавна такса, както и че на 16.02.2018 г. дружеството – молител е депозирало по сметка на ВКС обезпечение за спиране на изпълнението в размера по чл.282, ал.2, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното :
Съгласно чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно решение. Спиране на изпълнението се допуска срещу представяне на надлежно обезпечение в размер, определен по правилата на чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК. Ако бъде допуснато, спирането на изпълнението е пречка да се проведе принудително изпълнение въз основа на обжалваното невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, което по изрично разпореждане на закона – чл.404, т.1, пр.2 ГПК, подлежи на принудително изпълнение преди да е влязло в сила.
С молбата по чл.282, ал.2 ГПК е поискано спиране на изпълнението на решение от 06.02.2018 г. по в. гр. д. № 110/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.12.2015 г. по гр. д. № 522015 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че молителят [фирма] дължи на С. Л. В. сумата 25 000 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 66188/2014 г. на Софийски районен съд. Решението на въззивния съд не е осъдително по смисъла на чл.404, т.1 ГПК и не подлежи на изпълнение, поради което по отношение на него е неприложим процесуалният способ на чл.282, ал.2 ГПК. Правните последици на решението ще се породят едва след влизането му в сила при условията на чл.296 ГПК. В случай, че постановеният от въззивния съд правен резултат /уважаване на предявения срещу молителя установителен иск по чл.415, ал.1 ГПК/ остане непроменен след приключване на предприетото касационно обжалване, ще влезе в сила и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. След влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл.415, ал.1 ГПК на изпълнение ще подлежи самата заповед по чл.410 ГПК, а не решението, което не се ползва с изпълнителна сила.
По изложените съображения искането на [фирма] е неоснователно поради отсъствие на предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], за спиране на изпълнението на въззивно решение от 06.02.2018 г., постановено по в. гр. д. № 110/2017 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :