– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. София 28.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4636 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 18 896/13.11.2017 година, подадена от К. И. Б., срещу определение № 3366/17.10.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година.
С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение искането на К. И. Б. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство във връзка с касационното обжалване на определение № 2189/03.07.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година.
В подадената от К. И. Б., срещу определение № 3366/17.10.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година, частна жалба с вх. № 18 896/13.11.2017 година се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на практиката на ВКС. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на определение № 2189/03.07.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година да бъде уважено.
К. И. Б. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 10.11.2017 година, като частната му жалба е с вх. № 18 896/13.11.2017 година Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 2189/03.07.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година е било потвърдено разпореждане № 20 064/10.05.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-15 състав, поставено по гр. д. № 10 792/2015 година, с което, поради неотстраняване на констатираните нередовности, в определения от съда срок, е била върната подадената от К. И. Б. срещу С. [населено място] искова молба.
За да остави искането на К. И. Б. за предоставяне на правна помощ във връзка с касационното обжалване на определение № 2189/03.07.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година съставът на Софийския апелативен съд е приел, че към молбата си Б. е приложил декларация за материално и гражданско състояние, в която сочел, че не притежава недвижимо и движимо имущество, получава пенсия за инвалидност в размер на 207.00 лева и е в тежко здравословно състояние. Във връзка с последното било представено експертно решение № 52/06.01.2017 година на ТЕЛК при [фирма] [населено място], от което било видно, че Б. страда от множество заболявания и му е била определена 96% неработоспособност без чужда помощ. Същевременно от служебно изисканата от Агенцията по вписванията [населено място] справка за притежаваните от К. И. Б. недвижими имоти и вещни права се установявано, че той притежавал в съсобственост с Т. Ц. Б. имоти в [населено място]-апартамент с площ от 108.57 м2, намиращ се на [улица], земя (У.), вилна сграда и пристройка към нея в местността „С.-Д.”. От справката се установявали и вписани искови молби на Б. с предмет вещни права върху множество имоти-поземлени имоти и апартамент в [населено място], [улица]и[жк].
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП по граждански дела правна помощ се предоставяла в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формирал преценката си, като вземал предвид за доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Съгласно справката на Агенцията по вписванията [населено място], която била официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила К. И. Б. притежавал недвижими имоти, които можели да послужат за извличане на доходи, позволяващи му да ангажира адвокат. Следвало да се изтъкне, че независимо от вписаните върху имотите ипотеки Б., в качеството си на собственик би могъл да ги ползва и да извлича от тях доходи чрез отдаването им под наем. Справката на Агенцията по вписванията [населено място] опровергавала декларативното изявление на К. И. Б., че не притежава недвижими имоти. Поради това и независимо от данните, че Б. получавал инвалидна пенсия от 207.00 лева и бил с влошено здравословно състояние, бил изключен извод, че той не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което налагала отхвърлянето на искането за предоставяне на правна помощ.
Така постановеното определение е законосъобразно. Извършената от състава на Софийския апелативен съд преценка на обстоятелствата, които са от значение за предоставянето на правната помощ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП е правилна. Установеното имуществено състояние на К. И. Б. му позволява да заплати адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба срещу определение № 2189/03.07.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година и изложение по чл. 284, ал. 3, ал. 1 от ГПК, към нея, като с частната си жалба с вх. № 18 896/13.11.2017 година Б. не е представил допълнителни доказателства, от които да бъде направен друг извод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3366/17.10.2017 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, постановено ч. гр. д. № 2851/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.