3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 03.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6445 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 125 от 14.07.2014 година по гр.д. № 269/2014 година на Видински окръжен съд е потвърдено решение № 205 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 72/2014 г. на Видински районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от И. К. И. от [населено място] против Д. .., [населено място]. В решението е прието за установено, че от 2009 г. ищецът е заемал длъжност „осветител” в Д. Куклен театър [населено място]. Изискващото се образование за длъжността е било средно, каквото е било и притежаваното от ищеца. Със заповед на директора на театъра от 28.06.2013 г., за заемане на длъжността „осветител” е било въведено изискване за висше образование, след което със заповед № 98 от к29.11.2013 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, поради липса на необходимата квалификация за заеманата длъжност. Прието е, че преценката на работодателя относно изискванията за заемане на длъжностите в предприятието не подлежи на съдебен контрол. Същевременно, с оглед въведения от ищеца довод за извършване на уволнението при злоупотреба с право, съдът е изследвал доколко изменението на изискванията за заеманата от ищеца длъжност не е било извършено с цел прекратяване на трудовия му договор. Въз основа на доказателствата, че трудовите функции за длъжността не са променени; че въведените нови изисквания (само по отношение на длъжността „осветител” от всички технически длъжности) не са обусловени и нямат връзка с характера на работата, съдът е формирал извод за извършване на уволнението при злоупотреба с право, поради което е уважил иска за отмяната му като основателен, а предвид обусловеният им характер е уважил като основателни и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Видински окръжен съд е постъпила от Д. …, [населено място]. Поддържа се, че въпросите: налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ, когато изискванията за заемане на длъжността са променени без изменение на трудовите функции; допустимо ли е съдът да изследва дали въвеждането на нови изисквания за заемане на определена длъжност е наложено от обективна необходимост и в тежест на работника ли е да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя при довод за прекратяване на трудовия му договор при злоупотреба с право, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 350 от 17.01.2013 г. по гр.д. № 75/2012 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 696 от 12.07.2001 г. по гр.д. № 1716/2000 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 2174 от 09.01.2007 г. по гр.д. № 834/2004 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 730 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 28/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 734 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 449/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на ІV г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. К. И. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Видински окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. В съответствие с установената съдебна практика, съгласно която правото на работодателя да променя изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, но при въведен от работника довод за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право, съдът преценява дали работодателят е действал добросъвестно, въззивният съд е изследвал доколко промяната в изискването за висше образование не е извършена с цел уволнението на ищеца. Изводът за злоупотреба с право от страна на работодателя е формиран въз основа на всички доказателства, в т.ч. въвеждане на повишени изисквания без промяна в трудовите функции и само по отношение на изпълняваната от ищеца техническа длъжност, т.е. съдът не е изхождал единствено от обстоятелството дали промяната е наложена от обективна производствена необходимост, а е обсъдил всички факти, установяващи проявена от страна на работодателя недобросъвестност.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба съдебни актове. Злоупотребата с право се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен случай при съобразяване на доказателствата, сочещи дали промяната в изискванията за заемане на длъжността е извършена единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с работника.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 14.07.2014 година по гр.д. № 269/2014 година на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: